Български език в игри - движи се, пей, мисли!

Представените игри са извадка от образователните материали на проекта “Български език в игри”, който цели да се предостави и популяризира иновативна педагогическа практика, насочена към цялостното детско развитие и пълноценно социално включване чрез използване на игри и игрови упражнения в езиковото обучение на деца в предучилищна възраст. Проектът се реализира в ЧДГ „Мечтатели”, град Варна и гарантира равен достъп и подкрепа на разнообразието от потребности на всички деца, както тяхното безпроблемно и активно включване в обучението. В същото време повишава компетенциите на педагогическите специалисти, като предоставянето на апробирани материали отговаря на тяхната нужда за осигуряване на среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите и индивидуални особености и интереси, гарантираща цялостното развитие на детето и реализиране целите на приобщаващото образование.
Стратегическа цел на проекта е гарантиране на достъп до качествено образование и подкрепа за личностно развитие, чрез използване на игри и игрови упражнения в езиковото обучение на деца в предучилищна възраст.
Специфични цели:
• Да се предоставят и популяризират образователни продукти и услуги, които способстват за цялостното детско развитие.
• Да се повиши качеството и ефективността на езиковото обучение, чрез практическо подобряване на информираността, мотивацията и уменията на педагогическите специалисти, по отношение на пълноценното използване на игрите в образователния процес.
• Да се подкрепи разнообразието от потребности на всички деца, както тяхното безпроблемно и активно включване в обучението, независимо от техния етнос, културна идентичност, познавателни умения и специални потребности.
Игрите се явяват успешна техника за работа при изграждане на образователна среда, в която се създават условия за развитие на положителни социални преживявания. По време на игрите всяко дете опознава най-добре себе си и другите, което води до изграждане на увереност, съпричастност и съпреживяване. Игрите и техните варианти могат да се използват ежедневно в педагогическото взаимодействие, защото създават предпоставки за формиране на толерантно поведение и приемане на различието, като същевременно формират представи у детето за себе си, като уникална неповторима личност. Спецификата на представените игри създава обективни обстоятелства, които ги превръщат в ефективно средство за формиране на качества, като толерантност, емпатия, уважение, внимание, любов, всеотдайност, дисциплина, отговорност, които определят нравствено-моралния облик на толерантния човек с висока емпатийна насоченост към света и другите.
Представените игри отговарят на следните принципи, които са и техни критерии за устойчивост:
• Всеобхватност в подхода. Игрите са достъпни за всички в групата, а техните потребности са идетнифицирани и удовлетворени. При необходимост лесно могат да се адаптират, за да може всички да се включат пълноценно.
• Добавена стойност. Предлагат осезаеми подобрения в приобщаващото образование, докато въвеждат подобрена методика и средства.
• Мотивация. Игрите мотивират педагогическите специалисти и техните обучаеми да усъвършенстват своите компетенции.
• Иновативост. Игрите са оригинални, креативни и подходящи за целевите групи, като същевременно надграждат и доразвиват вече съществуващи методи за обучение.
• Глобална измеримост. Усъвършенстват компетенциите на педагогическите специалисти и подобряват цялостното детско развитие.
• Транзактивност. Приложими са и в други условия – могат да се възпроизвеждат в различен обстоятелствен контекст, с потенциални подобрения и по-добри резултати.
• Емпатийност. Игрите учат на емпатия. Децата, които са способни да разбират своите собствени емоции, могат по-добре да контролират реакциите и поведението си. Когато разбират емоциите на другите, могат по-лесно и по-адекватно да успокоят своите връстници и преди всичко да се държат така, че да не ги нараняват с постъпките си.
• Приобщаваща среда. Насърчават позитивно отношение към различието и създават приобщаваща атмосфера. Когато учителят покаже на децата своето позитивно отношение към всеки един от тях и им дадете добър пример, ще създаде една приемаща, позитивна среда в групата. Важно е да се насърчава доброто поведение и да се поздравява пред цялата група детето за неговите добри постъпки. За онези, които могат и повече: „Виждам, че много се стараеш!“.
• Подкрепяща атмосфера. Учат на взаимна подкрепа и екипна работа. Децата трябва да бъдат насърчавани да работят заедно. Необходимо е да бъдат разделяни по групи, да се дискутира смисъла на това всички да учат заедно, да си помагат и подкрепят.

След всяка една игра е добре да се предвиди малко време за рефлексия. Добре е да се дискутира (може и под формата отново на игра) - какво ни прави различни, по какво си приличаме, какво прави задружната група и приятели, ние искаме ли да сме задружна група, искаме ли да сме приятели, какво ще ни е необходимо, какви качества притежава добрият отбор/екип т.н.
Когато водещият задава правилата на игрите е необходима да каже на децата да наблюдават за:
• хубави жестове, които техните приятели правят по време на играта;
• милите думи, които децата си казват докато играят.
В края на играта всички деца могат да се похвалят взаимно, като отново се подреждат в кръг. При сигнал от водещия всички деца се обръщат едно след друго в кръга и се потупват по гърба с думите: „Добра работа!“. След това в другата посока. А после и сами по своето гръбче: „Добра работа!“ Накрая водещият окуражава и поздравява всички за прекрасно свършената работа. Участниците могат и де се прегърнат заедно или по двойки.

1. Име на играта: „Всички мои приятели”
Цел на играта:
• Развитие на звуково възприятие, аудиране;
• Проява на внимание към партньорите и сближаване на участниците в групата;
• Бърза реакция при речеви сигнал;
• Изграждане на екипни взаимодействия и положителна образователна среда.
Игрово действие:
Участниците са седнали на столчета в кръг с изключение на водещия, който застава по средата и започва играта с изречението „Всички мои приятели....” (напр. Всички мои приятели, които носят зелено). Всички със зелено (в случая) по дрехите си, трябва да си разменят местата. Участникът седнал последен, заема мястото на водещия.
Препоръки:
Могат да се използват различни позитивни твърдения: Всички мои приятели, които имат домашни любимци; Всички мои приятели, които обичат сладолед; Всички мои приятели, които играят футбол и т.н.

2. Име на играта: „Крачка към мен”
Цел на играта:
• Развитие на звуково възприятие, аудиране;
• Проява на бързина на реакциите и на внимание към речта, като условие за провеждане на действието;
• Сближаване и опознаване на участниците в игровата група и изграждане на положителна образователна среда.
Игрово действие:
Водещият задава на участниците указания с условие. Например, Ако обичаш ягоди, направи една крачка към мен; Ако обичаш котки, направи една крачка към мен и т.н. Участникът, който се приближи първи до водещия, заема неговото място.
Играта може да продължи, докато всеки един стигне до водещият и хване негов пръст или постави ръката си върху неговата.

3. Име на играта: „Силният вятър издуха”
Цел на играта:
• Проява на внимание към речев сигнал, като условие за провеждане на действието;
• Проява на внимание към партньорите и сближаване на участниците в игровата група;
• Изграждане на положителна образователна среда.
Игрово действие:
Участниците сядат в кръг. Водещият е „вятър” и застава по средата, като се върти и размахва ръце. „Вятърът” трябва да „издуха” част от участниците, като изкаже твърдение, вярно и за самия него.
Например: Силният вятър издуха всеки, който има сини очи (който носи черна тениска, който обича круши, който има дълга коса и т.н.) Тогава играчите със сини очи (или тези, които носят черна тениска, обичат круши, имат дълга коса и т.н.) трябва да се изправят, да изтичат до място, което е вече празно и да седнат отново. Останалият прав се превръща във „вятър”.
Препоръки:
Поощрете децата да използват позитивни твърдения.

4. Име на играта: „Да се завъртим и се поздравим!”
Цел:
• Координиране на съвместно действие и формиране на готовност за диалог с участниците;
• Упражнение на ритъм и имитационни движения;
• Формиране на стремеж към действие в единство и сплотяване на групата;
• Развитие на уменията за артистично изразяване и изграждане на положителна образователна среда.
Игрово действие:
ВУ – всички участници
В – водещ
У1 – първият посочен участник

Участниците са в кръг и маршируват на едно място:

ВУ: Хей! Сега! Хей, хей! Сега, сега!
Хей! Сега! Хей, хей! Сега, сега!
В: Хей, … (име на дете)!
У1: Хей, да!?
ВУ: Хей, …! (име на дете)
У1: Хей, да!? Хей, да!?
В: Бързо покажи поздрава си ти!
ВУ: Бързо покажи поздрава си ти!
У1: Ще се завъртя и сега ще поздравя! (детето се завърта и поздравява по избран от него, смешен начин)
ВУ: Да се завъртим и се поздравим! (всички се завъртат, след което имитират поздрава на избраното дете)

У1 продължава играта, като посочва следващия участник.
Препоръки:
Желателно е играта да продължи докато се представят всички участници.

5. Име на играта: „Улови моя ритъм!”
Цел:
• Усвояване на ритъма и мелодиката на езика при проява на внимание към външната изразителност на партньорите в общуването;
• Мултисензорно усвояване на език;
• Формиране на стремеж към действие в единство и сплотяване на групата;
• Изграждане на положителна образователна среда.

Игрово действие:
Участниците застават в кръг, а водещият започва игровото упражнение с думите: „Това е моят ритъм, сега го улови!” и показва ритмични движения (два пъти щракане с пръсти и три пъти пляскане с ръце; Три пъти пляскане и подскок и т.н.). Групата отговаря: „Уловихме твоя ритъм! Това е той, нали?” и повтарят движенията. Играта продължава докато се представят всички участници.

6. Име на играта: „Викай! Шепни! Замълчи!” (Рутинна практика)
Цел:
• Съставяне на въпросителни и съобщителни изречения по модел;
• Определяне на лично местоимение и състояние;
• Развитие на умения за разглеждане и обследване;
• Развитие на волевата регулация за действие по правила - регулиране на силата на гласа и темпа на говорене;
• Формиране на стремеж към действие в единство и сплотяване на групата;
• Изграждане на положителна образователна среда.
Материали:
• Емотикони Викай! Шепни! Замълчи!;
• Флашкарти определящи състояние;
• Показалка
Игрово действие:
Вариант 1
Водещият задава въпроса „Как се чувстваш?”, посочва участника, който да отговори и сигнала според който да съобрази височината на гласа си:

• Емотикон Викай! – детето трябва да изкрещи отговора;
• Емотикон Шепни! – да го изговори шепнейки;
• Емотикон Замълчи! – да го изговори „без глас”, като само помръдва устните си.
Вариант 2
Водещият може да зададе въпроса на първия участник и съобразно неговия пол да изисква от цялата група да повтори хорово отговора, употребявайки правилно лично местоимение, например:

Водещ: Как се чувстваш?
Дете: Щастлив/а!
Водещ: (посочва емотикон за регулация силата на гласа)
Група: Той/тя се чувства щастлив/а!

Игровото упражнение приключва, когато всички деца отговорят на зададения въпрос.
Препоръки:
Водещият може да усложнява правилата, като определя кои групи деца да отговарят на въпроса – само момичета; само момчета; отбори; всички облечени с тениски; всички, които носят чорапи и т.н.
Мястото на водещия може да бъде заето от дете.

Допълнителни файлове: