"Гордостта на учителя е в растежа на засадените семена!"

В днешно време животът е много труден и хората са станали затворени, алчни и завистливи… С това оправдание всеки път излизаме от ситуация. Не съм съгласна! Животът ни е такъв, какъвто си го направим; какъвто искаме да бъде; какъвто си го мислим. Именно, вътрешната ни настройка определя това, което ще ни се случи. С песимистично мислене, постоянно оплакване и безгранични оправдания създаваме и отглеждаме поколение-несигурно и отегчено. Децата от малки не се впечатляват от нищо друго, освен от компютърни игри и телевизионни канали. Не прекарват достатъчно време със родителите си, защото таблетът е иззел функцията на наставник. Нека се замислим за обществото ни като цяло! Нека помислим за това как насаждаме омраза помежду си в една прекрасна страна, в която всички можем да бъдем задружно щастливи. Да вървим напред с една обща кауза, а тя е да създадем спокойствие на нашите деца. Не онова материалното спокойствие, а това душевното. Ако всеки се вгледа в собствените си постъпки, чувства и мисли, ще успеем да постигнем онази промяна, за която всеки говори, за която всеки изказва мнение, но нищо не прави. Нека промяната започне от самите нас… Нека промяната започне от мен! А другите да постъпят по съвест…
Аз съм детски учител и това е най-голямото богатство, което имам след семейството си. Бих казала дори, че така съм си подредила приоритетите, че работата и семейството са едно цяло. Децата в детската градина ги приемам като „мои” деца. Обичам ги, подкрепям ги, коригирам ги… Докато родителите са на работа, те поверяват най-ценните си същества на нас учителите. А ние като професионалисти и преди всичко хора, отговорно гледаме да оправдаем очакванията им. За мен е много важна комуникацията с родителите. Заедно постигаме отлични резултати. Имаме обща цел и тя е да осигурим спокойна и положителна образователна среда, в която децата ще се чувстват уверени и емоционално спокойни. За добрата организация, за изграждане на положителна среда и неусетното протичане на учебната дейност с децата сме си съставили правила на групата и с голямо желание ги следваме! Ето и някои от тях:
1. „Всички сме едно голямо семейство!”
Идеята за това правило е продиктувана от факта, че за да се чувстват децата спокойни, те трябва да принадлежат към тяхна си малка общност. Ето защо си обещахме, че в детската градина всички деца от групата ще бъдат сплотени като едно голямо семейство. Тава е свързано и с представата за семейството като малко общество с морални ценности и традиции. Така децата се чувстват като у дома си. Те знаят, че са обичани, че има кой да ги утеши, кой да ги подкрепи или просто да им се усмихне. Правилото ни е доста полезно, защото спомага за увереността на децата и така те по-лесно и за кратко време разкриват потенциала си.

2. „Усмихни се и бъди приятел!”
Нашата задача като учители, а и като родители е да бъдем положително настроени, дори когато виждаме, че децата бъркат. Затова сме с тях! Нека бъдем ориентир, а не коректор, стараейки се да заличим грешките им! Когато видим нещо нередно в дадена ситуация, е правилно да дадем насоки за по- добър начин за реакция. Децата се учат, когато падат и после сами се изправят. Нека с усмивка ги подкрепим, за да продължат напред, а не да се притичваме след всяко падане, за да изтупаме коленете им. Това е пример, дано разберете по-сложния и дълбок замисъл, който влагам.  Чрез това на практика простичко правило, децата в моята група се стараят да бъдат разумни и да реагират по най- правилния и безобиден начин, защото знаят, че приятелите са важни. Децата не се бият и не се обиждат, ценят приятелството си и съумяват да преценят дадена ситуация и да реагират адекватно. Ето тази самостоятелност, за която споменах по-горе е ключът към успеха. Знаят, че съм им гласувала доверие и че носят отговорност за това. Именно с този резултат съм изключително горда. Връзката между учителя и децата е от съществена роля за положителното отношение един към друг и за изграждането на положителна среда в детската градина и в частност групата.

3. „Всички сме еднакви!”
Един от най-важните „уроци” и моя лична мисия като учител, е да успея и мисля, че успявам да ги науча да бъдат толерантни един към друг. Да зачитат личното мнение на другарчетата си и да уважават етническата си принадлежност, традиции и обичаи. Сплотеността и приемствеността между децата е от голямо значение за изграждане на положителна среда, в която всяко едно дете ще се чувства прието и част от цялото, от „голямото семейство на групата”.  Тук важна роля играе и самото отношение на учителя. Винаги държа да знаят и да чувстват, че за мен всички са равни и че обичам всички еднакво. Децата са много интуитивни и усещат дори и най-малкото толериране. Те оценяват честността и справедливостта. Когато учителят им даде правилната формула, децата от само себе си следват ритъма на групата. В нашата група имаме деца от ромски произход, които по нищо не се отличават от останалите деца. Отначало срещаха затруднения с изразяването си на български език, но благодарение на толерантността между децата, на която много държа, децата от ромски произход се отпуснаха, почувстваха се сигурни и имат отлични резултати в развитието си. Ето защо това правило в нашата група е от важно значение за развитието на всички деца.

Устойчивостта на постигнатите резултати се дължи на постоянството от страна на педагогическия и помощния персонал. Ролята на родителите е водеща! Без тяхната подкрепа, доверие и отдаденост, резултатите не биха били същите. Всички, които присъстват в ежедневието на децата допринасят за развитието на положителна среда, която с много любов изграждаме за тях, за да растат щастливи и уверени. Надяваме се, че им даваме най-доброто, за да израснат млади и кадърни хора, които след нас ще продължат да се борят за един по-добър живот без оправдания и песимизъм! … млади хора, които вярват в себе си и в своите възможности, които ще знаят, че всичко е единствено в техните ръце!