Извънкласна дейност

Извънкласна дейност

Създадохме групата по интереси „Хоби” Ателие преди 10 години на добра воля. Дейността е пъстроцветна и включва: народно творчество с неговото разнообразие; родова памет; проучване на професии с техните акценти и специфика; рубрики „Събеседник по желание” с гост-учител; създаване на жив кът в класната стая с едногодишни и многогодишни растения; интерес към царството на птичия свят – преброяване на представителите от вида Бял щъркел (Coconia Coconia) в землището на село Ботево (Ямболско) и др. В децата се „запалиха” и провокираха нови интереси към необятни непознати светове – като богатството на народното творчество на България, родния край, природното разнообразие и др.
Направихме си музейна сбирка, която е наша гордост и рожба. Активно съдействат родители и прародители. Всички помагат при създаване и обогатяването на етнографска сбирка с експонати от миналото на село Ботево и околностите; допълваме сбирката заедно.
Нашата колекция има национални носии, оръдия на труда и предмети от бита на нашите прабаби и прадядовци. Това е фрагмент от живата история в частност на село Ботево, а по-общо и на България.
За децата няма неизвестни думи и понятия от нашето минало, занаяти и бит на българина преди 100-200 години: тъкачен стан – хоризонтален (характерен за ямболския край); совалка, бърдо, нищелки, скрипец, кросно, въртележки, чекрък, мотовилка, вретена, чекрък; стомни, грънци, менци, пиростия, нощ’ви; паламарки, сърп, къвръма и много други.
Подобри се не само естетическия вид на класната стая с етнографската сбирка, но и имаш усещането че си в музей, докосваш се до миналото.
Тачим и съхраняваме българските традиции, но провеждаме и по-нови, съвременни сбирки – например „Чаено парти” (цяла поредица с различни акценти) – „130-годишен юбилей на училището”, „Празник на мама”, „Коледа с мама и татко”, „Срещи по мъжки с татковците”, „Баба и дядо като ученици”. До сега всички наши гости и участници се връщат в спомените си към своите училищни дни – с радост и нотка носталгия.
Провеждали сме меджии и седенки. Автентичната обстановка сме пресъздавали с деца и родители в националните носии от региона, с характерните местни гозби и трудови навици. Какво нещо - облечеш една носия и се докосваш до душата на българката!
Устойчивостта на практиката е в резултат на проявения интерес на учениците. Целта на тази практика – да се внесе разнообразие за ученици, родители и учители; да породи интерес и изява дори и на по-стеснителните и плахи дечица; да придобият самочувствие и увереност заедно с родителите си.
Предлаганите начини на работа или елементи от тях - при проявен интерес могат да бъдат прилагани и в други училища и детски градини.
Направо си е предизвикателство да обменим опит с колеги с подобни практики или интереси - като проведем по едно „разменно занятие” на чужда територия с техните дечица.