Методът на проектите – ефективен инструмент за стимулиране познавателно-творческата активност на 4-5 годишните деца в детската градина

Предучилищното образовение на новото поколение е насочено към изява и развитие на познавателните и творчески способности на децата и поддържане на детската инициатива.
Въвеждането на новите стандарти в предучилищното образование, доведе до необходимостта от обновяване на програмно-методичния инструментариум и повишаване качеството на образователния процес в детската градина.
В този смисъл, задължително условие за успешната работа на учителя става използването на съвременните образователни технологии. Една от многобройните технологии е методът на проектите. Тази технология е ориентирана не към интеграция на фактически знания, а на тяхното активно и самостоятелно придобиване и прилагане на практика. Това е модел за обучение, който въвлича детето в процеса на решаване на сложни за него проблеми и в който то се намира в активна позиция – позиция на субект. Методът на проектите е насочен към развитие на личността на детето, неговите познавателни и творчески способности.
Но както показва практиката в детските градини, познавателното развитие се свежда към формиране у децата на систематизирани знания за околния свят и развитие на елементи на логическото мислене. При това, недостатъчно внимание се отделя за:
- развитие на умения да се задават въпроси
- самостоятелно търсене на отговорите на въпросите
- развитие на креативните способности
При анализа на резултатите от образователния процес, открихме следните недостатъци:
1. У децата:
- неустойчив интерес към познавателната дейност
- неразвити умения за отделяне на характерните и съществени признаци на предметите и явленията в околния свят
- децата не умеят да действат по собствена инициатива
- да планират самостоятелно своите действия и да поемат отговорност за крайния резултат
2. Недостатъци в образователния процес:
- образователния процес изключва дейностния подход
- традиционни форми на провеждане на ситуациите
- в планирането не се включва в достатъчна степен детското експериментиране
- тематичното планиране не винаги взема в предвид интересите на децата
- не се предоставя право на избор за дейност и материали

Родителите възлагат отговорността за развитието на децата на детската градина забравяйки, че първите педагози са самите те. Заинтересувани са децата им да се научат да четат и пишат и да решават стандартни задачи, налагат на децата си своите решения на един или друг проблем, лишавайки ги да намерят свой изход от ситуацията. Така подтискат интереса към познавателната дейност.
Открихме противоречие между необходимостта от развитие на познавателно-творческата активност у децата и недостатъчно използване на средства за усъвършенстване на условията провокиращи познавателната активност. Това противоречие ни позволи да очертаем проблема: търсене на по-ефективни технологии за стимулиране на познавателно-творческата активност у 4-5 годишните деца. Избрахме метода на проектите, защото дава възможност на децата да експериментират, да намират и синтезират информация, да развиват креативни способности и комуникативни навици, което ги подпомага в адаптацията към трудностите в бъдеще. Проектът позволява деца, родители и учители да работят като партньори.
В съответствие с поставената цел, в рамките на представения опит си поставихме следните задачи:
1. Въвеждане на интерактивни форми, методи и похвати в образователната работа, активиращи развитието на познавателно-изследователската търсеща дейност на децата чрез:
- ситуации-пътешествия
- наблюдения, целеви разходки
- интерактивни игри, подвижни и музикално подвижни
- експерименти с предмети и техните свойства
- колекциониране
- съвместно творчество на децата и родителите
- мини изложби
- празници и развлечения
- съставяне на кратки разкази или приказки
- албуми с апликации и рисунки
- презентации
- оформяне на електронно портфолио на децата
2. Какви проекти създадохме:
„Вълшебницата – вода“
„Годишни времена“
„Пътно движение и правила“
„Гъбки“
„Зеленчукова градина на прозореца“
„Света на стайните растения“
„Охлюв“
„Пеперуда“

В качеството на пример, привеждаме паспорта на проекта, реализиран в нашата детска градина „Пламъче“ - група „Любопитко“, проведен през месец Март 2018г.

Паспорт на проекта
Тема: „Охлюв“ - околен свят – образователно ядро Светът на природата и неговото опазване
Название: В света на малките животни
Вид на проекта: Информационно-изследователско-практически
Времетраене: краткосрочен
Проблем: недостатъчно внимание се обръща на актуалните познавателни потребности на децата, които ги мотивират трайно за активна познавателна дейност

I етап на проекта – Възникване на проблема по спонтанен повод и оформяне на темата.

Играейки на детската площадка на групата, две от децата намират охлюв. Впечатлени и ентусиазирани го носят на учителя. Струпват се всички и с огромно любопитство започват да го разглеждат. Чуват се възгласи - „Виж колко рогца има!“, „Носи къщичката си!“, „Много е малко!“ - и всички се втурват да търсят още охлювчета. За кратко време, децата откриват общо единадесет охлюва. Интересът е толкова силен, че решават да ги вземат в занималнята и да се грижат за тях. На другия ден децата продължават да наблюдават новите си приятели, да задават въпроси, да предполагат къде живеят и с какво се хранят. Някои деца даже носеха солетки и бисквитки, за да ги нахранят. Така възникна темата на нашия проект - „Охлюв“. Мислехме как да протече експеримента и създадохме изследователска програма. Подготвихме табло, поставихме го в ъгълчето за разговори и очертахме всички предположения, въпроси, хрумки и хипотези. Оформиха се няколко направления по темата:
- с какво се хранят
- къде се крият през зимата
- защо излизат след дъжд
- как се движат
- как изглеждат къщичките им отвътре
- имат ли крака
- колко рогца имат
- същите ли са като тези в морето
- защо оставят слюнка по пътя си
- снасят ли яйца и имат ли малки

Заедно с децата подготвихме изкуствена среда за охлювите (прозрачна пластмасова кутия), за да можем да ги наблюдаваме по всяко време. След като съсредоточихме всички въпроси, съмнения и догатки, преминахме към втория етап от проекта.

II етап – развитие и реализация на проекта

Подтикнахме децата към различни активности, за да намерим отговор на възникналите въпроси. Наблюдение и обсъждане на външния вид на живо и чрез фрагменти от научно-популярни филмчета.
Наблюдение и обсъждане на начина на придвижване.
Наблюдение и обсъждане на храненето на охлювите.
Посяване на леща.
Почистване на къщичката им.

На този етап, провокираме децата да изработят модели на охлюв от пластелин и черупка от орех; изработване на екипен колаж; даване на имената на малките гости; разучаване на подвижна игра; гледане на детски анимационни филмчета. В ситуациите по български език и литература разучихме римушки, гатанки и залъгалки. Поставихме задача на децата - да измислят с родителите си кратка приказка със заглавие „Приключението на охлювите“

III етап

Изготване на албуми от снимки на изработените модели, апликации и рисунки.
Оформяне на мини изложба на детско творчество по тема „Охлюв“.
Обсъдихме с децата, че би било добре, да върнем нашите гости в естествената им среда. По този повод, подготвихме парти за сбогуване.

IV етап – завършване на проекта и оценка

В работата по този проект, от огромно значение се явява тясното сътрудничество с родителите. Те подготвяха материали за опитите и експериментите, помагаха на децата в създаването на мини изложба. Проследяваха дейността на децата по проекта, чрез електронното портфолио на групата. По този начин успяхме да създадем оптимално социално-образователно пространство.

Чрез заучаването на римушки, кратки стихотворения, измисляне на разказчета и приказки по темата, значително се повиши речевата активност на децата. Работата по проекта стимулира изобразителните и конструктивни способности на децата. Осъвършенстват се естествено-приложните движения чрез подвижни игри. Родители и учители, подкрепихме детската инициатива за организиране на парти за сбогуване с животинките и завръщане в естествената им среда.

Извод

Внедряването на проектната дейност, способства развитието на свободна, творческа, социално адаптирана личност, която съответства на социалната поръчка на съвремието и прави образователния процес открит за участието на родителите и други членове на семейството.