Мотивацията на ученика с риск от отпадане. Методи, фактори и план за превенция на отпадането, чрез мотивация на ученик.

Днес все по-често се поставя въпроса за това каква е формулата за успех на учениците, какви са факторите, които влияят върху успеха. Безспорно сред тях важна роля играе психологическата компетентност на учителя – доколко той познава психологическите характеристики на своите ученици, сред които е личната им мотивация за учене. Несъмнено, мотивацията, а с нея и успехът на учениците, зависят от компетентността на преподавателя, от неговите професионални, мениджърски и лидерски умения. Той отговаря за реализирането на учебния процес, в който е ключова фигура и основен приоритет за него би следвало да е успехът на отделния ученик и на класа като цяло. За да се осъществи ефективно и качествено реализиране на този процес преподавателят трябва да се стреми да разбира, мотивира и насърчава учениците си, в съответствие с техните индивидуални и образователни потребности, да ги предразполага така към себе си, че да му имат доверие, да работи в посока на това обучението да бъде насочено и ориентирано към ученика и да намира адекватни решения при възникването на конфликти.
В статията за лидерството американският експерт Брент Филсън казва: "Накарайте слона да подскача" (Make The Elephant Jump) - лидерство е да накараш хората да направят това, което не искат или което смятат, че не могат, като при това те изцяло и ревностно се отдадат на извършването му. Възможността да се справят с такова, парадоксално само по себе си, предизвикателство, притежават големите лидери. И това означава "да накараш слона да подскача и то неведнъж, а многократно"…
В работата си до момента винаги съм смятала, че основната задача на всеки упражняващ най-хуманната професия е мотивацията на ученика, тя е ключов фактор за успеха му, а грижата за нея - необходим акцент в работата на учителите. Несъмнено мотивирането на учениците на които се предоставя обща подкрепа е по-трудната задача, но тя неминуемо води до по-голяма удовлетвореност при постигнати резултати. Именно поради това реших да споделя няколко добри практики, които стимулират мотивацията на учениците застрашени от отпадане от училище и един план за превенция на отпадането чрез мотивиране на ученик в риск от отпадане.
1. Метод „световно кафене“
Този метод доста се харесва на учениците. Използва се тогава, когато се обобщава раздел. Учениците сами решават как да подредят класната стая за часа и как да я украсят, предварително са закупили лакомства и натурални сокове и свободно могат да ги консумират по време на часа.
Работата на учителя се състои в предварителното изготвяне на материали - изображения и работни листи. Аз често използвам изображения на автори, раздавам ги на учениците, а тяхна задача е да създадат постер с имената на авторите и да запишат заглавията на техните произведения. Често учениците са разделени на две групи, учениците с риск от отпадане отговарят за изрязването на изображенията, залепянето им на постера и изписването на имената на авторите. Това ги мотивира и води до положителни резултати в обучението им, защото след направена проверка установявам, че са усвоили основните неща.
След поставянето на изображенията се обобщава материала, чрез предварително подготвените въпроси, които са изписани на отделни работни листи.
Учителят предварително е подготвил презентация и при всеки верен отговор на учениците се представя допълнителна информация от негова страна.
След всеки раздел прилагам метода и се радвам на добрите резултати на учениците си. Въпреки това този метод не е достатъчен за постигането на дългосрочни резултати на учениците с риск от отпадане. Несъмнено този метод им е интересен, но ако не се съумее да се задържи интереса на ученика всички усилия на учителя губят смисъл. Аз мисля, че е много важно да се изгради връзка на доверие между учител и ученик… И нещо друго, което ми направи впечатление - учениците не учат от учители, които не харесват. Това би могло да прозвучи нескромно от моя страна, но наистина смятам, че е така. Сигурно някой би казал, че няма как всички ученици да харесват даден учител… Аз мисля, че ние като по-разумни, по-знаещи трябва да търсим подходящите методи, чрез които да мотивираме учениците си. Подходът е важен!
2. Метод „тичаща диктовка“
Целта на този метод е по един забавен начин да се напише диктовка. Множество колеги го смятат за абсолютно излишен и непродуктивен, но аз смятам, че с него би могъл да бъде мотивиран ученик с обучителни затруднения и да се почувства значим… Това от своя страна би довело и до мотивация към обучението му по предмета.
Методът е известен в цяла Европа и широко се практикува от учителите. Ще споделя как премина последното му приложение при учениците ми от пети клас.
Дълго мислих как мога да включа в този метод ученик, който срича и изпуска букви при изписването им. До този момент детето не участваше в заниманията на класа, не се чувстваше част от него, а останалите ученици го отбягваха заради слабите му резултати. Тогава реших този ученик да бъде „проводник на информацията“. Нека поясня:
Учителят предварително подготвя два текста за диктовка, които поставя на дъската. Класът е разделен на две групи, всяка от които решава кой измежду тях ще пише и кой ще чете (тича). В групата на ученика с обучителни затруднения се поставя условието, че той ще е проводник на информацията на текста от дъската като той няма да чете текста, а друг ученик ще го чете и ще му го предава. За целта на дъската застава ученикът, който ще чете текста, а този с обучителни трудности тича до дъската, за да получи информацията и след това я споделя на групата, за да я запишат. При готовност и изчерпване на текста от диктовката, групата финишира и се проверяват резултатите на учениците.
Разбира се всеки ученик е индивидуалност и подбора на правилния подход е изключително важен от страна на ученика. При този ученик задачата беше продуктивна и вследствие на нея той реши съвсем доброволно да научи кратко стихотворение, чрез което да ми покаже, че се е постарал.

3. План за превенция на отпадането чрез мотивиране на ученик в риск от отпадане

• Кратко описание на ученика/ ученичката – възраст, общ профил, интереси:
- Ученикът е на дванадесет годишна възраст.
Няма достатъчна мотивация за учене. Интересува се от спорт-конкретно футбол.
• Кратко описание на семейната среда на ученика/ученичката:
- Ученикът живее в близост до училището. Семейството е с ниска степен на образование и ниски доходи. Това е и причината семейството да не покрива разходите на ученика за образование (тетрадки, химикалки, учебни тетрадки, дрехи, храна).
• Кратко описание на образователните резултати/ учебното ниво на ученика/ ученичката:
- Среща проблеми при овладяването на учебния материал. Срича при прочит на определен текст, не пише четливо, изпуска букви, графично не оформя добре текст.
• Кратко представяне на отношението и поведението на ученика/ученичката в клас:
- В процеса на обучение не е активен. Не пречи и за спокойното протичане на занятията. Изпитва срам и неудобство. Стреми се да бъде незабелязан, да не е ангажиран пряко при поставянето на конкретни задачи. Ако му се възложи задача по време на занятията отказва да я изпълни, но не и когато с него се работи индивидуално (по време на консултации).
• Посочете конкретни цели - какво искате да постигнете във връзка с различните фактори, които поставят ученика/чката в позиция, в която е застрашен/а от отпадане от училище:
- Слабият интерес на ученика (учениците) към учебния процес провокира и нежелание за посещение на училище.
Основната цел към, която се стремя е мотивацията на ученика. Успея ли да намеря онова въздействащо трептение, което го кара да се чувства успешен и специален – успяла съм да постигна целта си!
• Какви конкретни дейности планирате с ученика/чката и/или целия клас, за да създадете условия за приемане и пълноценно участие на ученика/чката в образователните дейности на класа?
- Опитвам да стимулирам желанието на ученика и да изградя доверие помежду ни.
До този момент смятам, че успях да постигна някои от заложените си образователни цели към ученика (индивидуални разговори, участие при организирането на метода „световно кафене“, задаване на индивидуална домашна работа - прочит на кратък текст и осмислянето му, а след това отговор на въпроси по текста; вече успешно приложих и „тичащата диктовка“, която се оказа изключително интересна за ученика, защото му се наложи за първи път да е част от колектива… като проводник на информацията от текста и др.)
Обмислям да заведа учениците с ниска мотивация и с риск от отпадане на места, които биха ги стимулирали. Например да посетят футболен мач, а след това да поговоря с тях, че ако съумеят да постигнат добри резултати в училище и имат желание за конкретна професия, нищо не е в състояние да ги спре по пътя им.
• Какви послания планирате да отправяте към ученика/чката във връзка с неговите/ нейните образователни резултати и образователни възможности?
- Смятам, че в частност отговорих на този въпрос. Бих могла да допълня, че всеки ученик „носи“ в себе си интерес към знанието… То е заложено в човека още от древността. Ако бъде провокирано, открито, възродено и най-големите пречки са преодолими!
Често на дъската в класната стая пиша различни мисли и сентенции свързани със знанието. Най-силно впечатление породи в учениците една мисъл на Сенека – „Онзи, който не знае, вярва на всичко“… Ще продължа да отправям подобни послания към учениците си, ще откроя качествата им, често ще соча и грешките им, за да могат един ден да поемат уверено по пътя си…
• Колко често смятате че е реалистично да организирате дейности, които създават условия за пълноценно участие на ученика/чката в час?
- Трябва да бъдат добре обмислени от страна на учителя, защото избора на задача, която провокира трудности в ученика - би могла да му повлияе негативно. Хубаво е първоначално да се дават индивидуални задачи на ученика и с всяко следващо занимание - плавно да се прибавя по нещо ново.
Всеки ученик има правото пълноценно да участва в процеса на обучение. Дори и този, които среща обучителни трудности. Смятам, че е реалистично всеки учител да подбира подходящите методи и конкретните задачи за учениците с обучителни трудности, а когато тези дейности са обвързани с класа не би следвало някой да не участва, защото това би провокирало отчуждение и усещане за непълноценност.

Процесът на обучение, ориентиран към ученика е важен фактор за успеха на учениците. Това означава по-адекватно прилагане на индивидуалния подход и персонализиране на обучението (съобразяването му с потребностите, способностите, ритъма на развитие на отделния ученик), както и целенасоченото търсене на мнението на учениците по всички въпроси, които пряко касаят тяхното обучение и училищен живот.
Стремежът на човека към усъвършенстване и промяна към по-добро е една от характеристиките му. Независимо от дейността, която упражнява, и начина на живот, който води, това желание е водещо и определя до голяма степен усещането за успех и удовлетворение. Именно тази цел – постигане на удовлетвореност от действията, вплетена във всички сфери на нашия живот, присъства във взаимоотношенията ни с другите, в резултатите, които постигаме и оценяваме ежедневно и които очакваме да постигнем в по-далечно бъдеще.