Нашите успехи

Работя като начален учител в ЦОУД /възпитател/ в ОУ „Васил Левски“ Пловдив. Щастлива съм тук сред прекрасен колектив от колеги и ръководство, което се стреми да направи учебното заведение желано и комфортно място за всички, които прекрачват училищния праг. Моите задължения са продължение на работата на класния ръководител. Анализирам усвоените знания от предходния урок с цел успешното усвояване на нови знания и умения. Ежедневно имам два часа Занимания по интереси – това са Нашите часове. Заедно с класния ръководител – Боянка Митева, учениците и техните родители, коментираме теми и поставяме акценти за бъдещи проекти. Това за мен са най- важните условия, за да върви един клас в желаната посока. Класът ни се нарича „Деца – слънца“ и с радост ще Ви споделя, защо заслужава името си. Участвахме в национален конкурс „Най- усмихнатия клас на България“, в който участваха ученици от 270 училища в страната. В категорията „Най- усмихнатите първолаци на България“ спечелиха нашите деца – слънца. Радостта на всички ни беше голяма. Учениците се мотивираха още повече да покажат по- добро поведение и по- добри резултати както в учебната дейност, така и в извънкласните занимания. Новината бързо се разнесе във вестник „Марица“, електронното издание „Уча в Пловдив“ и естествено – фейсбука на училището. Това несъмнено се отрази на самочувствието и поведението на децата. Те повярваха в себе си.

Участвахме в конкурс за изработване на значка на класа. Получихме много интересни предложения от родителите, които обсъждахме във вайбър- групата. Не спечелихме, но пък разбрахме, че имаме в групата интелигентни хора, с които гледаме в една посока. Един от родителите /таткото на Ясен/ подари на класа календар, на който освен месеците, голямата снимка на класа, беше намерил местенце и точно на въпросното лого. Календарът заема почетното място в класната ни стая – до бялата дъска. Вляво пък на дъската се намира друго важно табло, което дава информация за поведението на учениците. Под форма на светофар са отбелязани три кръгчета – зелено, червено и жълто. Учениците много се радват, когато името им попадне в зеленото кръгче – „Днес дадох най- доброто от себе си. Бях внимателен и старателен. Пазих тишина и бях добър.“ Жълтата светлина сигнализира „Днес трябваше да се старая повече. Трябваше да пазя тишина и да внимавам в час.“ Червеното казва „Трябваше да бъда старателен. Нарушавах тишината. Не внимавах в час“. Таблото дава своите резултати. Учениците се стараят да бъдат по- добри и по-старателни. А като казах ПО- ДОБРИ се сетих за друга наша инициатива – 24 Добрини до Коледа. Идеята съм я взела от Д. Петрова, учител в СУ „Хр. Ясенов“, гр. Етрополе. Хареса ми. Някои неща промених / премахнах някои точки, други добавих/, но резултата се забеляза. Учениците с интерес чакаха да дойде първото междучасие в следобедните часове, в което теглим късметче. Всеки ден имаха определена задача – „Да помогнат на приятел“, „Да подарят играчка, с която вече не си играят или книжка, която вече са чели с родителите си“ и така до 22 декември /деня, преди Коледната ваканция/. Последния ден получиха още две мисии, които с радост споделиха в първия учебен ден от Новата година.

Интересна беше инициативата „Благодаря!“ Всеки един от учениците намери за какво да благодари на своите съученици, родители и учители. Добро влияние върху децата оказа и „Ти си най- добрия ми приятел, защото…..“. Учениците се учеха да търсят добрите намерения у другите. Започнаха да обръщат внимание и на „малките“ жестове. Изпратиха послание и на своите родители.
В заниманията по интереси успешно интегрирам eTwinning проектите, по които работим с различни партньори не само от България, но и от чужбина – черпим идеи, обменяме опит, а учениците се мотивират още повече да подобрят английския си. Един такъв проект е "Christmas Card Exchange 2017", в който заедно с 105 партньори от различни краища на Европа имат възможност да споделят коледните си преживявания. Бяхме поздравени от 54 училища от Турция, Полша, Румъния, Испания, Португалия, Великобритания, Италия, Норвегия, Франция, Гърция, Малта, Сърбия, Хърватска, Албания, Германия, Литва и Словакия. Видяхме как всеки изписва коледния поздрав на своя език. Докоснахме се до чуждия манталитет и традиции, но най- важното - спечелихме много нови приятели.
В края на ноември участвах в Европейски eTwinning семинар в Гърция, където създадох своя първи авторски eTwinning проект - Folk wisdom. Проекта е насочен към опознаване на културата на някои държави чрез народните мъдрости /пословици, поговорки/. Поканих партньори от различни държави в Европа. Чрез народната мъдрост те ще се докоснат до българското – нашия мироглед и вярвания, които ни правят такива, каквито сме като нация, а ние до „чуждото“ мислене и нрави. Ще видим дали намираме общи послания за живота.
В друг проект - „Health 4 life“ , който е пак с партньорство от различни държави, а аз и учениците от ОУ „В. Левски“ сме единствени представители от България, акцентирахме на здравословното хранене. Учениците научиха за структурата на хранителната пирамида, говорихме за полезни и вредни храни.

Като учители, първото нещо, на което трябва да научим децата си, е да обичат България. С родителите и учениците от миналогодишния випуск си спретнахме грандиозно тържество „От българско, по- българско“, което остана прекрасен спомен за всички. Участвахме в eTwinning проекта „Аз обичам България“, който беше отличен с Национален знак за качество. Учениците в следобедните часове рисуваха моменти от живота на Апостола. Така създадохме книга „Минало незабравимо“, която обиколи всички партньорски училища по проекта.
По повод на един от най-хубавите празници - Деня на будителите, се включих в конкурс „Учител-будител в дигиталната епоха 2017“. Представих ситуация, в която в учениците размишлявахме за интернет – Полезен ли е? Вреден ли е? Как може да ни навреди? Как да се предпазим? С децата разиграхме различни етюди, в които представихме случки от реалността. Изненадах се, когато разбрах, че доста от учениците имат фейсбук – профили. Те от своя страна бяха още по- изненадани, когато видяха нагледно какво може да им се случи, ако приемат всеки за приятел и не споделят с някои възрастен за случващото се в нета. От Националният център за безопасен интернет бях удостоена с Грамота, а учениците ни се сдобиха с постер, който ни служи за обобщаване на идеите в тази посока.
Следобедните Занимания по интереси са много подходящо време и възможност на децата да видят родителите си и в друга светлина. Често каня родители, които искат да разкажат за своята професия и какви трудности са преодолели, за да стигнат до желания успех. Това е много важно за учениците. Изграждат си една реална представа за живота, който ги очаква. Така сега стартира инициативата „Моята професия“, в която родителите ще идват и ще представят своята професия пред учениците. Очаквам тази седмица първите родители. Обмисляме да включим и някои игри, за да стане още по- забавно и за учениците, и запомнящо се удоволствие за техните родители.

В процес на реализация е и проекта „Нашите празници“. Искам да обобщим всички лични празници на учениците – рождени, имени дни, важни за тях събития. Идеята е да се обединят повече ученици с важни за тях дати в един месец, година. Нека да се подсетят, когато наближава празника на близък за тях приятел, за да се подготвят и го зарадват.
Всеки учител ежедневно се сблъсква с всякакви ситуации в училище. Учителят е само една брънка в цялата верига и за това считам, че не трябва да се фокусират прожекторите само върху него. Успехите на един клас се дължат на екипната работа на учители, ръководство и тясното сътрудничество на родителите. Тук, в ОУ „В. Левски“ са на лице всички предпоставки, за да отгледаме знаещи, можещи и дейни млади хора, които да отговорят на предизвикателствата на новото време. Споделям с Вас някои идеи от работата ми с учениците. Надявам се така да дам кураж и повод за създаване на още позитивни инициативи на новопостъпилите учители – от учители – за учители. Всяко нещо дава своето отражение – всеки съвет, дейност, жест. За да се случват хубави неща в образованието, трябва да се мисли позитивно и да се обединят усилията на всички участници в тази посока. Мисията на учителят е по-скоро обединяваща.

Грабна ме заглавието на конкурса – „Защото бъдещето започва от днес“. Нека да не го забравяме!