
Ние сме малко училище в село. Село като едно от многото села в България, за които наличието на училище е привилегия към днешна дата. Миграцията и безработицата и тук са си казали думата. Учениците са като всички други деца сега – деца от новото интернет-поколение.
Няма да отегчавам уважаемата аудитория с обширен материал. В резюме ще се спра на един от инструментите, който използвам.
От 2004 година провеждам на 26-и септември „Европейски ден на езиците“ в нашето училище „Христо Ботев“ в село Ботево, Ямболско.
Учениците изпълняват на английски език – стихове, приказки, песни, любими четива от учебника; разбира се има и „превод в ефир“ /от ученик/ за невладеещите езика. В програмата разбира се имат място и стихове, драматизации и песни на български език.
Всичко което са научили учениците в часовете по английски език с радост демонстрират ежегодно пред погледа на колеги и цяло село. Присъствали са родители, директор, колеги, общественици, нашите ветерани от войните /Димо Митров и Иван Боев/ и гости с чуждо гражданство, живеещи в селото ни. Интересно е какво разказват за другите държави и наши ученици, живели извън България.
Провеждали сме този празник освен в класната стая, в музикалната зала на училището, в мултимедийния кабинет, в импровизирана „класна стая на открито / в двора на училището/“, в читалището.
Докосвали сме се до културата на англичани, гърци, руснаци, украинци. Затрогващо е да се погледнем през погледа на вип-гостите, които са чужденци, но избрали нашата държава за своя втора родина: те харесват много България и в частност село Ботево – природата, хората, обичаите; възхитени са от съвременните иновативни методи на обучение тук. Като разказват за своето отечество ни дават и урок по родолюбие и показват колко е важно човек да владее чуждите езици – отворената врата към света.
Моята скала за оценка на резултатите е интереса на деца, родители и гостите, които посещават нашия празник всяка година. Съвсем накратко ще обобщя:
- Децата търсят поле за изява; участват с желание, независимо от постиженията си по изучавания чужд език /английски език/ без стеснение от гостите; изживяване на положителни емоции.
- Родителите са наша опора - много добра и отзивчива публика, пред която ние се отчитме.
- Гостите от чужбина – са нашия барометър че сме на прав път.
- В обучението ни има прозрачност; защото е много висока трибуна местната общност да присъства в нашите изяви и да е част от училищния живот.
- Докато сме в непринудена обстановка – „разчупена“ и нестандартна макар и на празник - учим; представяме се и с много характерната за българина черта - гостоприемство.
Устойчивостта на практиката се появи в движение след успешното й приложение от 2004 г. до сега. Целта на празниците „Европейски ден на езиците“ е да има разнообразие за родители, ученици и мен. И всичко това винаги се случва с благословията на г-жа Директор, която прегръща всичко ново в празниците и делниците на Основно училище „Христо Ботев“ в село Ботево.