
Моите третокласници са калейдоскоп. Чудна мозайка от пъстри стъкълца. Всяко различно, интересно, примамващо. Класът ми се състои от двадесет и едно деца, шестнадесет от тях са момчета. За две от децата българският език не е майчин. Работата с всички тях е предизвикателство. Ето защо от началото на учебната година реших да се опитам да направя пребиваването им в училище интересно, необходимо и обогатяващо.
За да изградя позитивна и подкрепяща училищна среда, използвах прословутата пирамида на Маслоу за човешките потребности.
Пирамидата представлява йерархична система на потребностите на човека. Според Ейбрахам Маслоу, ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, то човек не може да премине към потребности от по-висок ранг. Необходимостта от учене се намира на петия етаж от пирамидата. Накратко, за да им е до учене на децата, трябва да са задоволени потребностите им от по-ниските етажи. Предлагам заедно да изкачим етажите стъпка по стъпка.
Първи етаж- физиологични нужди (сън, вода, храна). Близо до децата винаги има вода /имаме машина за вода в стаята/, имаме много цветя, всеки има цвете за което се грижи, проветряваме редовно.
Втори етаж - физическа, психическа и емоционална сигурност. Ако един ученик изпитва страх, ако се плаши или наказва редовно, то той практически е неспособен да учи. В своя клас детето трябва да се чувства физически безопасно. За да подкрепя психическата сигурност на моите ученици им осигурявам възможност да работят заедно, но и да се отделят от другите и да работят сами. Емоционалната сигурност идва от подкрепата към децата, когато са обзети от силни емоции, учителят да им покаже как да се справят с тях. Често играем играта "Аз съм добър, но ти си по- добър". Пишем тайни послания с хубави думи за другите и после ги четем пред целия клас.
Трети етаж- любов, принадлежност, общност. Тази учебна година сме пирати. Всеки детайл в класната ни стая е направен от мен с много любов и подчинен на пиратската тема - табелките на чиновете, таблата, емблемата на класа, ежедневните загадки по пътя към съкровището. Мотото ни "Ние сме заедно и аз имам своето място. Аз съм част от цялото". Заедно с децата направихме колаж с наши автопортрети. Този проект им показа, че макар и да изглеждат различни, има много неща, които ги свързват и които ги правят част от едно цяло- нашия клас. Проектът "Когато баба и дядо ходеха на училище" им помогна да научат повече за детството на своите баби и дядовци. Учениците писаха писма, задаваха своите въпроси, получиха писма-отговори. Търсиха стари снимки, правиха родословни дървета и представиха своите родове на общ училищен празник.
Един от моите ученици е англичанчето Скай. Най-забавният урок по английски тази година беше представен от него. В навечерието на Коледа неговото английско семейство гостува в училище. Родителите му разказаха за английските празнични традиции, организираха традиционни английски игри за децата и разбира се почерпка.
Нашата малка общност отбелязва заедно почти всеки празник. На родителската среща само за татковци правихме картички и подаръци за осми март. В деня на майката поднесохме своите изненади, попяхме, рецитирахме, а майките ни почерпиха с домашно приготвени вкусотии.
На петия етаж от пирамидата на Маслоу е потребността от учене. Ето защо четвъртият етаж от нея е ключов.
Четвърти етаж- потребност от уважение и одобрение. Как средата може да помогне едно дете да се чувства нужно? На първо място самата класна стая се нуждае от учениците и от техните грижи. Всяко дете си има задача, често твърде лесна, но даваща им усещането, че са част от едно цяло. Задълженията са едни и същи, но дежурните всяка седмица се сменят. Имаме си табло на приятелството или място за споделяне на всичко добро и хубаво, което сме видели или ни се е случило. На това табло можем да благодарим на някого за нещо, да напишем нещо добро един за друг, да оставим позитивно послание. Тази дейност ни показва, че сме значими за целия си живот, а не само за училищния. Дори да не сме добри по математика или литература, може да сме страхотни артисти или спортисти.
През тази учебна година нашия клас издава училищен вестник "Звънче". Събирайки различни материали за издаване, правейки интервюта и анкети, децата се учат да забелязват ценното в другите, да умеят да го назоват и споделят. Защото когато даваме своето уважение на другите, ние получаваме същото.
Неусетно изкачихме първите четири етажа и стигнахме до петия- познавателната потребност. Ако са удовлетворени потребностите от предходните етажи, детето ще учи с лекота.
Изводът, до който достигнах работейки с пирамидата на потребностите, е следният - ако едно дете се чувства представено, прието и оценено в своя клас, ако цялостната атмосфера (отношенията между учителя и децата и между самите деца) обезпечава спокойствие и чувство за сигурност- то малкият ученик ще бъде емоционално отзивчив към предизвикателствата по пътя към познанието.