Заедно в добро и лошо

Мястото и времето, в които живеем се характеризират с многостранни социални проблеми – бедност, неравенство, болести, агресия.….. Ето защо днес, повече от всякога се нуждаем от възпитание в дух на толерантност, хуманност и доброта между хората и към заобикалящия свят.
Докосването на децата до тези проблеми на обществото, които изискват помощ и сътрудничество са от голямо значение за израстването им като личности.
Човекът не се ражда добър или лош. Той става такъв под влияние на околните. Взаимоотношенията между родителите рефлектират върху поведението на детето. Децата копират и възпроизвеждат модели на поведение и общуване на своите родители и близки.
Родителите са първите, които показват на своите деца как да бъдат добри към заобикалящия свят. И ако семейството не си свърши работата, то тогава детската градина се явява първото място, на което детето се сблъсква с различията и се учи на доброта. Детската градина е мястото, където различни деца се събират заедно и основната цел е, те да станат приятели и да бъдат добри един към друг, а впоследствие и към заобикалящия свят.
Добротата е ключ към всяко човешко същество. Тя е в усмивката, в обичта между хората, в протегната ръка и подкрепящо рамо на приятел.
Чрез представените по-долу игри се цели моделиране на поведение, което да се превърне в естествен стил на живот.
Разучихме много игри, чрез които децата демонстрираха разбиране и сътрудничество с другите, овладяха начини за споделяне и проява на доброта, толерантност и разбиране. В първа група провеждахме:
„Групова прегръдка”- всички желаещи се присъединяват към общата прегръдка. Така се предават добри чувства: топлина, доброта.
„Подари усмивка”- всяко дете да се усмихне и да подари своята усмивка на другите деца. Това е физическа проява за добронамерено общуване и предаване на добри чувства.
Разучихме играта „Каня те за приятел“ – тази игра винаги се започва от учителя, който с жест казва: - „Каня те за приятел“. Детето отговаря: - „Приемам!“ Поканеното дете застава пред учителя и започва да води колоната. Ръцете се поставят на раменете или на кръста. Може да има музикален фон на играта. Никога не се кани първо лидера или аутсайдера на групата. Може първо да се покани дете с някакъв проблем този ден. Аутсайдера се избира последен, за да започне да води по-дълго. Това е игра за приятелство и издигане статуса на аутсайдера. Детето, което е поканено може да откаже и трябва да се уважи желанието му.
С тези първи крачки поведохме децата през лабиринта от различни взаимоотношения между хората, прояви на сътрудничество, внимание и доброжелателно отношение един към друг.
Във втора група продължихме работата с разучаването на нови игри, като:
„Слънчево зайче“ – по двойки – приготвят се картинки за децата, наполовина на техния брой. Всяка картинка се разделя на две. Всички половинки се раздават на децата в групата. Целта е всяко дете да намери половинката на своята картинка. Учителят предварително е формирал двойките с цел да не се събират деца приятели, а по- скоро обратното.
Указания: „Слънчево зайче е надникнало в очите ти. Затвори ги. То се е спряло на твоето лице – нека детето срещу теб погали лицето ти. После е на челото – другото дете погалва челцето на детето, по носа, по бузите, по брадичката. Погали го внимателно, за да не избяга зайчето. След това по главата, шията, по коремчето, по ръцете, по крачетата. Другото дете ги погалва внимателно. После децата си разменят местата. Играта е за добронамереност, приятелство.
„Блато“ – играе се на групи от по 10 деца, които правят плътен кръг. Всяко дете има лист А4, който слага на земята пред себе си и стъпва върху него. Това са камъните в блатото. Целта е децата да се движат по камъните/листовете/ без да излизат от тях, защото ще паднат в блатото. Ако има паднали, групата ще понесе някаква санкция. Играта е за екипност, партньорски взаимоотношения.
В трета група, започвахме сутрините си с:
„Разкажи за доброто“ – споделяне от децата на добри постъпки на близки хора или чути по новините – така търсят доброто около себе си, във всяка ситуация и се зареждат с доброта още от сутринта.
Всеки понеделник сутрин провеждахме „Добрата вест“ – децата носеха добра новина, която са открили заедно със своите родители през изминалата седмица – изрезка от вестник, списание, разпечатка от интернет.
Чрез тези игрови похвати децата усвояваха умения за демонстриране на емоционална съпричастност и емпатия към заобикалящия свят.
Разучихме следните игри:
Балони“ – по 6-7 деца в група се хващат за ръце в кръг. Пуска се един балон. Целта е да не падне балонът на земята. Децата нямат право да се пускат, а могат да ползват главите си, ръцете, крака. Може да се играе състезателно между отделните групи. Това е игра за екипност, добронамереност, за забавление, за положителен емоционален заряд.
„Всички мои приятели, които….“ – едно дете се изправя и дава команда:
- „Да станат всички мои приятели, които ... са гледали филма „Замръзналото кралство“.“
- „Да плеснат всички мои приятели, които... обичат кучета.“
- „Да скочат всички мои приятели, които….имат тъмна коса.“
Децата могат да се редуват по часовниковата стрелка. Важно е всички да кажат думите: „Всички мои приятели, които …“ Играта развива усещането за това, че сме част от общността, инициира връзка между децата.
В четвърта група използвахме в ежедневието си всички разучени до момента игри, както и усвоихме нови, като:
„Оплитане – заплитане“ - необходимо е достатъчно голямо пространство според броя на децата, които участват. Групата се разделя на 2 или повече подгрупи. Броят на децата в една подгрупа не бива да надвишава 12. Нека всяка подгрупа образува кръгче. Добре е децата да са близо едно до друго. За целта, преди да се даде старт, децата трябва да минат крачка напред. При сигнал „Старт“ от учителя, всяко дете хваща за ръцете, който си избере от кръгчето, като няма право да се хваща за децата, които са от двете му страни. Всички се оплитат. Целта на играта е децата да се разплетат без да си пускат ръцете. Разбира се, играта може да се направи състезателна. Групата, която първа се разплете, печели. Разплитането изисква много общуване, взаимна подкрепа и отборна работа.
„Зоологическа градина“ – за играта се изисква достатъчно голямо и безопасно пространство. С преброяване 1, 2, 3… се разделя групата на 3, 4, или 5 отбора. В зависимост от възрастта и възможностите на децата може да се сформират и повече групи.
Учителят задава на всяка група да бъде определено животно. Първа група е котка, втора група – вълк, трета - куче и т.н. Заедно се определят звуците, които издават животните. Вълкът - вие (Аууу!), кучето - лае (Бау-бау!), котката – мяука (Мяу- мяу). Всяко дете трябва да запомни какво животно е. Размесват се хубаво групите. Децата трябва да затворят очи. Участниците държат очите си затворени по време на играта. Целта е да намерят животното като тях, като само издават звук, докато се разхождат из стаята. Учителят ги съветва да ходят бавно и, ако преценят, да държат ръцете си напред, за да не се ударят в нещо. Победител е отборът, който първи се групира.
От 3 до 6 години на детето е стадия, в който се формира детската инициативност – в противоположност на чувството за вина и детската пасивност. Това е времето, когато възникват съвестта и нравствените чувства. Следователно това е сензитивен период за формиране и развитие на нравствените добродетели.
Вследствие на провежданите игри децата се опознаха и станаха по-добри едни към други.
Ето защо можем да направим извода, че провежданите игри и участието на децата в благотворителни каузи са успешна формула за правенето на добри хора.
Доброто е в нас и около нас. Просто трябва да отворим очите си, за да го видим, ушите си, за да го чуем, устата си, за да го изречем и сърце, за да го почувстваме.

Допълнителни файлове: