
БЪДЕЩЕТО ЗАПОЧНА В КАРЛОВО,
В КЛУБ „ЛИТЕРАТУРЕН ЕВЕРЕСТ“!
Изумителни творчески постижения
Вече 22 години ръководя творческия клуб „Литературен Еверест“ към СУ „Хр. Проданов”, който обединява усилията на пишещи деца (и учители). Работила съм с много талантливи ученици, някои от които спечелиха над 100 национални награди при участието си в литературни конкурси (от 2000-та година насам). Такива заслужихме и ние, пишещите учители – за личното си творчество.
Клубът ни стана популярен не само в областта, но и в страната ни – нееднократно писаха за нас в сп. „Родна реч“, сп. „Везни“, в-к „Труд“, е-списание „Думите“, в-к „Учителско дело“, в-к „Марица“ и др. До момента издадохме три сборника с най-добрите стихове и разкази на ученици и учители – „Съцветие” (2001), „Съзвучие” (2004) и „Съзвездие” (2009) и осем самостоятелни книги на деца!
За всички книги, издадени в нашия клуб, съм написала аналитични студии като предговор. Ученичката Зара Кънчева, завоювала 12 награди от национални литературни конкурси, като в някои от тях се състезаваше с възрастни автори, спечели сърцата ни със сборника лирика и проза „В килера” (2010).
Петокласничката Цветина Пенева завоюва и национална награда с книжката си с щуротии (!) „Да не повярваш чак!” (2011). Цветина (с 13 награди от национални и международни литературни конкурси и множество публикации) получи Специалната награда от Националния конкурс „Да върнем книгите в ръцете на децата”, проведен в гр. Гоце Делчев. Втората книга на Цветина Пенева „Почти непълнолетна“ (2014) също заслужи национална награда – приза за млад автор в конкурса за книги „Литературна награда Николай Хайтов“ – 2015 г.
Забележително е, че само един наш автор – ученичката Йорданка Делева, само за две години донесе на клуба и училището ни над 30 награди от национални и международни литературни конкурси! Тя е автор и на две книги с разкази: „Денят, в който никой не умря“ (2012) и „Мечти по струните“ (2014).
През 2016 г. излезе от печат първата книга на най-младата ни авторка – четвъртокласничката Филиз Палаз. Сборникът ѝ с приказки, разкази и стихотворения „Вълшебства“ е илюстриран от наши ученици и бе награден в Третия национален конкурс за детска литература (20.10.2017 г., гр. Гоце Делчев). През 2017 г. издадохме и втората ѝ книга „Светът на светулките“. Филиз заслужи осем национални награди и няколко регионални, а е едва в шести клас! През 2017 г. се роди още една книга – на абитуриентката Александра Михалева „Безценни мигове“, завоювала със своите разкази осем национални награди до момента.
Всяка година за патронния празник на училището ни издаваме вестник „Литературен Еверест“, пълен само с лично творчество на деца и учители. През годината подготвям стенвестника на училището (по три-четири броя за година), чиито страници се обновяват постоянно, а най-доброто от творбите на децата, подбрано от редакционна колегия, публикуваме в печатното издание „Литературен Еверест“.
Радостно е, че към многото национални награди на пишещите ученици от клуб „Литературен Еверест“ можем да добавим призовете и на техните учители!
През 2016 г. бях един от учредителите на най-новото национално писателско сдружение „Конфедерация на българските писатели“ с председател Станислав Марашки (автор съм на осем книги с лирика и проза). До момента 17 членове на Клуб „Литературен Еверест“ – ученици, учители, студенти и дипломирани бивши ученици са приети също в конфедерацията! И това ако не е признание за литературната дейност и успех на клуба, на невероятния ни екип…
През 2015 г. заслужих първа награда във Втория международен конкурс за извънкласни дейности на СБУ за комплексно представяне и в двата раздела на конкурса – „Добри практики“ и „Есе“. Там разказах за успехите в работата си през годините с талантливите ученици в Клуб „Литературен Еверест“.
И ето интересното: аз съм психолог по образование. Завършила съм психология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1983 г., като втората ми специалност е философия и социология. С други думи, макар че ръководя дейността на Клуб „Литературен Еверест“ и съм председател на карловския клон на Конфедерацията на българските писатели, аз нямам филологическо образование! Навярно ще се запитате защо е необходимо да споменавам този любопитен дефект, пардон – факт (ефект). Нали дейността на клуба е повече от успешна?
Ще обясня какво имам предвид. Когато през тази учебна година в училището ни се подготвяхме да започнем работа по проекта „Твоят час“ и сформирахме групи по интереси, се оказа, че нямам право да ръководя литературен клуб! Защото нямам диплом за това! Ето я трудната ситуация, с която се сблъсках – чиновническият подход, с който всеки творец трябва да се пребори… Въпреки големите успехи на литературния клуб, който ръководех, нямах формално право да го върша! Най-напред ми стана смешно, после – малко тъжно… Но както казва народът ни: „Всяко зло – за добро!“ Когато си решен да посветиш усилията си на творчеството и развитието на личността и таланта на децата; когато правиш това успешно вече четвърт век, си свикнал да приемаш препятствията като нови възможности и мотиватори за действие!
Работата ми с децата в литературния клуб продължава с пълна сила – новите им успехи го доказват. Но реших да сформирам и нов клуб, този път – по специалността ми! Сред десетте названия, които ми хрумнаха за новата група, директорът ни одобри „Мисля, общувам, помагам“.
Нова форма за занимания по интереси и изява на учениците
в рамките на проекта „Твоят час“
И така, в 2016 г. през ноември започна работа новосформираният клуб за любители на психологията „Мисля, общувам, помагам“! Най-напред се отзоваха осем ученици от осми до дванадесети клас, повечето от които – членове и на литературния клуб. Това бе напълно достатъчно за старт на дейността ни. Ала с всяка следваща седмица броят на желаещите да се включат в психо-групата се увеличаваше. В момента групата се състои от 20 ученици, като при това не успяхме да удовлетворим молбите на всички кандидати. Знаменателно е, че мотивацията на децата за групова работа надмина очакванията ми! Те работят не по три, а по четири часа, като понякога надвишаваме и тях! Толкова им е интересно. Предложиха дори да провеждаме и две сбирки седмично, но това се оказа невъзможна задача за решение, предвид разнообразния състав на групата (те са от осем паралелки със съвсем различно разписание на часовете).
Но кое прави дейността на психо-групата толкова популярна и успешна? Как протичат срещите ни и с какво всъщност се занимаваме? Да започнем с обстановката: подреждаме столовете си в кръг – добре че кабинетът по биология го позволява! Той е голям и в дъното на стаята, между масите и цветята, ние завихряме нашето колело… Равнопоставени сме – интересите и потребностите на всеки член на групата се вземат предвид. Това е и първата разлика в сравнение с учебната работа в клас – работим в атмосфера на доверие и зачитане. Оценките и съревнованието по успех отсъстват. Знаем, че всеки е неповторим и достоен за уважение. Междуличностни конфликти не липсват, както и недоразумения. Но ги решаваме в групата.
Децата са максимално активни, и то – без принуда. Ако някой предпочита само да гледа, не му се сърдим – оставяме го да „узрее“. И ето, че ледовете се разчупват, вътрешните блокировки падат и мълчаливецът разтваря душата си като красив цвят на слънчевата светлина. Това е и втората важна разлика с обикновения учебен час – свободата! Всеки сам решава кога и как да се включи в общата дейност. Ако някой бърза, може да си тръгне по-рано – не пишем отсъствия в дневника, нито санкционираме отсъстващия. Проявяваме разбиране: всичко се случва! Но да не помислите, че „дезертиращите“ са мнозинство, нищо подобно. Групата ни редовно просрочва времевата си рамка и остава да работи повече от предвиденото време. Веднъж дори се наложи да си тръгна преди групата да е приключила занятието – имах уговорена делова среща извън училище. Децата са довършили работата си и без мен.
Третата съществена разлика е естеството на работата ни. За разлика от официалното ни образование, ориентирано преди всичко към развиване на рационалното, абстрактно-логическото мислене, в групата акцентираме особено на емоционалния и социалния интелект. Децата веднага харесаха теорията за множествената интелигентност! В груповата работа те усъвършенстват комуникативните си умения, способността да опознават себе си и груповите процеси, да изразяват личността си и да работят в екип. Подготвят се да помагат и на свои връстници с проблеми, като усвояват ролята на медиатори при решаването на конфликти. Усвояват уменията за вземане на решения, как да се справят с напрежението и стреса, как да решават собствените си възрастови, семейни, личностни и междуличностни проблеми. С други думи, учат се на всички важни неща, които ще им трябват в живота. Може да не знаеш всички физични и химични закони, да си слаб в стереометрията, статистиката или тригонометрията, но със сигурност през целия си живот ще общуваш с различни групи хора. И е важно да тренираш уменията си разбиране и за работа с други, напълно различаващи се от теб, личности! Часовете по психология са крайно недостатъчни за придобиване и отиграване на толкова важните за всеки човек комуникативни умения.
Ето и четвъртата разлика спрямо другите уроци: при всяко занятие ние правим много упражнения и игри! За всяка среща е предвиден поне един забавен тест (често остава за домашна работа поради увличането ни в груповите игри). Винаги упражненията и игрите са свързани с темата на урока, добре подбрани и подредени. При всяка среща се смеем и се забавляваме, докато учим. Драматизираме проблемни ситуации, участваме в ролеви игри, решаваме казуси. Това кара децата да се потопят в увлекателен групов процес, съвсем различен от ежедневните учебни занимания. Тук всеки може да влезе в коренно различна от обичайната му роля на дете (в семейството) и ученик (в училище), или пък да изиграе себе си и собствените си проблеми. Понякога децата сами предлагат да направим дадено упражнение или игра, видени в някой филм или телевизионно шоу, а водещата се старае да приспособи и използва предложенията им в някой следващ час. Така децата стават съавтори и в планирането на обучението си! Сякаш със собствените си думи и действия те съграждат едно ново цяло – любимата си група! В която се чувстват значими и приети, създатели и изпълнители на творчески проекти!
Петата съществена разлика с обучението в класните стаи е обстоятелството, че единствено в тази група обръщаме повече внимание на вътрешния свят. Психологията е наука за душата, а какво по-вълнуващо от това да изследваш тайните на собствената ти психика, или на създаващата се в момента групова такава! Характерно за атмосферата в нашата група е, че всички сме свързани – някак не можем един без друг. Отсъствието на член на екипа се усеща от всички. А точно това е най-необходимо за тийнейджърите – душата им е гладна за приятелски чувства, взаимно разбиране и мир. Рядко виждаме прояви на агресия в групата, стараем се да развиваме асертивното поведение.
Накрая ще си позволя да сравня работата и на двата клуба, за които ви разказах. По съдържание дейностите в литературния и в психологическия клуб са съвсем различни, както и по „продължителността на живота им“. Успехите на литературния клуб са плод на дългогодишни усилия, а работата в психологическия клуб започна през тази учебна година.
Но има и нещо общо между тях, освен ръководителят им, разбира се. Това е творческият дух, който владее участниците и в двата клуба. Това е и свободата, както по-горе изтъкнах – и в двата клуба принудата и задължителните дейности са изключени. (Но може би тъкмо това прави дейността на творческите групи ефективна? А защо всяка група от млади хора да не бъде разглеждана като творческа? Какво пречи на всеки клас да се гледа като на съвкупност от творчески личности? Нищо, че един твори в областта на математиката, а друг е практически или социално ориентиран… Важно е да открием и насърчим таланта на всекиго, дори и на изоставащия ученик. Да бъдем като Пигмалион в отношенията си към децата и класните общности – тогава и те ще ни отвърнат с обич и растеж…).
Отклоних се в размисли за образователната реформа. Като ръководител и на двата клуба се старая да мотивирам по позитивен начин учениците, защото като психолог съм наясно, че „Насила хубост не става“.
Третата обща характеристика между двата клуба е любовта помежду ни! Колко красиво, дори нереалистично звучи… но е истина. Ние се обичаме и уважаваме, подкрепяме и насърчаваме взаимно. Разчитаме един на друг. Самата аз съм научила толкова много от литературните дарования, с които съм работила! Сега се уча и от новата група, за която нося отговорност.
Ще завърша с думите на дете от психо-групата ни: „С нетърпение очаквам срядата (тогава са нашите сбирки), защото само тук се чувствам на своето място! И това ме прави щастлива.“
Росица Иванова, психолог