Работя в системата на предучилищното образование вече тридесет и три години, от които двадесет и седем в предучилищни подготвителни групи в основни и средни училища. Трудни и асоциални деца винаги е имало, има и сега. В началото на професионалния си път използвах главно фронталните и игрови методи за работа с децата от цялата група. По този начин се чувствах по- сигурна и владееща групата и ситуацията.
В миналото „трудните“ и асоциални деца бяха игнорирани, пренебрегвани или се превръщаха в „овикван”от учителя фон. Останалите „нормални “ деца се държаха игнориращо, подигравателно и пренебрежително с тях.
Понятието „норма“ винаги ми е било непонятно. Всеки човек е различен, уникален, неповторим. Учим се бъдем каквито сме, да бъдем себе си, а в същото време определяме норми и нормативи, които трябва да покриваме. По този начин се подравняваме и се делим на „нормални“ и „ненормални“. Историята, обаче, познава много случаи с гениални личности, оставили важна следа в нея с открития, постижения, творчество, които личности са били извън нормата.
В годините, когато „трудните“, асоциалните и децата със специални образователни потребности станаха повече и започнаха процесите на тяхното интегриране, аз реших да изпробвам и други методи и подходи за работа с всички деца. В настоящото изложение ще опиша един от тях, като техника за работа с деца, включително и такива със СОП, асоциални , „трудни“, аутисти и т. н.
Според „НАРЕДБА ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ“
Чл. 12. (1) Общата подкрепа за личностно развитие се осигурява от постъпването на детето в детската градина или в училището съобразно индивидуалните му потребности.
(2) Общата подкрепа за личностно развитие е насочена към развиване на потенциала на всяко дете или ученик в детската градина или в училището.
Както е видно от Член 12, общата подкрепа се съобразява с индивидуалните потребности на всяко дете, както и с развиване на неговия потенциал. Прилагането на индивидуален подход и индивидуалната работа с децата са актуални както в миналото, така и днес. Реализирането им само чрез фронтални и игрови методи е невъзможно в пълна степен. Необходимо е да се осигури цялостното развитие на всяко дете: социално, сензорно, емоционално, интелектуално, нравствено,творческо …
Техниката, която предлагам, е приложима при всички деца, включително и „трудните“, асоциалните и децата със специални образователни потребности. Това не е индивидуален подход и индивидуална работа, а техниката на екипната (отборна) работа на децата, и то в динамични екипи (екипи, на които се сменя съставът няколко пъти, дори и в рамките на една педагогическа ситуация). Състезателният елемент не е задължителен.
Чрез прилагането на тази техника децата попадат в различни екипи и взаимодействат, общуват, градят отношения, договарят се, мотивират се за постигане на обща цел, имат покрепата на останалите деца от екипа… По този начин „специалните деца“ не са сами, отделени, пренебрегнати и само на индивидуална работа, а са заедно с всички останали от групата. Децата имат възможност да се движат, като сменят местата си по време на педагогическата ситуация, както и да работят в близост до всички деца от групата по време на работата в различни екипи.
Екипната работа се гради бавно и трудно със „специалните“ деца, както и с всички останали. Необходима е подготовка в няколко насоки: умение за общуване между децата, за договаряне; точна ориентация в обстановката и задачата; изслушване на останалите предложения; изчакване на другите; последователност в действията и т.н.
В нашата техника има и една характерна особеност: екипите се формират на случаен принцип, чрез ориентиране по символи (знаци). Следователно децата трябва да имат и умения за „разчитане“ на различните характеристики на тези знаци: цвят, форма, изображение, големина и други, свързани с конкретната тема признаци. Знаците се раздават от учителя или изтеглят от децата на случаен принцип (какъвто им се падне). Учителят назовава признака за формиране на първите екипи. Всяко дете разглежда своя знак и се ориентира в кой отбор ще бъде в началото. Следва заемане на определените места от екипите и учебната ситуация започва. Когато се приключи с тази задача, упражнение, игра и т.н., учителят назовава втория признак, по който децата заемат новите си места във вторите екипи и т. н. Обикновено сменаме два пъти състава на отборите, така че всяко дете да има възможност да взаимодейства в три различни такива.
Особено важно условие за успешното прилагане на тази техника е наличието на подходяща образователна среда. Наличие на достатъчно място в учебната стая (занималнята) на групата, за да може масите и столчетата да се подредят така, че различните екипи да са на разстояние един от друг. В същото време, между отделните конфигурации на мебели да има пространство за придвижване на децата, когато си сменят местата. Необходима е и свободна част от стаята, която да бъде ползвана за участие в игри по време на педагогическата ситуация. Ако се използва мултимедия, трябва да има осигурена добра видимост за всяко дете към бялата дъска или стена, където се гледа презентацията.
Към всичко това трябва да се добави и въображението на учителя да сътвори модели на знаци (символи) по определената тема, както и творческите му умения да изработи тези знаци. В последното могат да участват и самите деца с идеи, рисунки или просто с оцветяване.
Предлагам план на една, проведена в група 6-7-годишни деца, такава педагогическа ситуация на тема “Плодове и зеленчуци“. Тази тема задължително присъства в образователните книжки на различните издателства и е общоприложима.
ПЛАН НА ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
Образователни направления: природен свят и български език
Ядра: растителен свят, свързана реч; звукова култура; граматически правилна реч; речник.
Главна цел:
Ориентиране в живата природа и растителния свят и стимулиране на детския интерес към разнообразието в природата.
Основни задачи:
1.Обогатяване на детските представи за различни видове плодове и зеленчуци.
2.Обогатяване на опита за здравословно хранене, свързан с консумиране на различни видове плодове и зеленчуци, както и продукти, приготвени от тях.
3.Развитие на уменията за звуков и буквен анализ на думи; правилно структуриране на изречения; връзка между звук и буква, изображение и дума.
4.Обогатяване на речника с названия на плодове и зеленчуци, както и на ястия, приготвени от тях.
5. Развитие на уменията за екипна работа
Представи:
Децата имат конкретни представи за плодове и зеленчуци.
Имат игров и познавателен опит за игри с карти „Плодове и зеленчуци“ и „Игра на пазар“.
Изготвили са изложба „На пазар“ с изработени от хартия сергии с плодове и зеленчуци.
Моделирали са плодове и зеленчуци.
Ход на ситуацията
1. Свързване на темата с предходни знания: насочване на детското внимание към плодовете и зеленчуците като част от живата природа и растителния свят: към разликите между плодове и зеленчуци и условията, необходими за техния растеж и развитие.
2. Раздаване на индивидуални знаци и разделяне на отбори, според цвета на плодовете и зеленчуците на картинката на знака: червени (домат, чушка, ягода, череша, репички); зелени (авокадо, краставица, грах, зелен лук, салатка); жълти (грозде, лимон, ябълка, круша, пъпеш, банан, праскова ); оранжеви (морков, мандарина, кайсия, портокал, тиква).
3. Игра „Българска плодова салата“. Учителят извиква при себе си децата, които имат на картинките на знака български плодове, (които растат в българските овощни градини). Децата правят кръг около учителя и той започва да прави плодовата салата, като държи красива купа, в която уж бърка слатата. Започва да споменава един по един плодовете, например: „Първо слагам в салатата ябълки, после круши, после праскови и т.н. Най- накрая слагам черешките.“ Децата, които имат съответния плод на картинката си, влизат в салатата, като започват да обикалят в кръг около учителя. По време на играта, той сменя посоката на бъркане на салатата, за да не им се завие свят. Когато всички влязат в салатата, учителят казва: „Сметана!“. Децата клякат и той имитира с движения и звуци пръскане със сметана. Играта свършва и децата се връщат по местата си.
4. Екипна работа: „Плодов лабиринт“: на всеки отбор се раздава по един лист с лабиринт, който тръгва от картинка на плод и стига до звуков модел на думата на този плод. Задачата на всяко дете от отбора е да оцвети лабиринта, да стигне до буквения модел на думата и да направи звуков модел с оцветяване, под буквения модел. После предава листа на следващото дете и така, докато се изредят всички деца от отбора. Веднага дават сигнал, че са готови. По време на работа с лабиринта, децата имат право да си помагат един на друг.
5. Игра „Тропическа плодова салата“. Играе се както „Българска плодова салата“, като играят децата, на чиито картинки има плодове, които не растат в България.
6. Насочване на детското внимание към факторите, осигуряващи условия за живот на разстенията и смяна на местата в отборите, по този признак: въздух (знаците са с формата на облак); вода (знаците са с формата на дъждовна капка); светлина (знаците са с формата на слънце), земя, почва (знаците са с формата на земното кълбо). Децата разменят местата си и формират нови екипи.
7. Екипна работа: „Гатанки за зеленчуци“. Учителят раздава на всеки отбор по един лист, на който е напечатана гатанката. Прочита я на отбора и поставя задача на екипа заедно да отгатне гатанката, да огради буквата на отговора в текста на гатанката и да открие и оцвети картинката на верния отговор. Когато е готов, отборът дава сигнал, като всички от екипа вдигат ръка.
8. Игра „Шопска салата“. Играе се като плодовите салати, като участват деца, на чиито картинки има зеленчуци, които се слагат на Шопската салата.
9. Насочване вниманието на децата към полезността на плодовете и зеленчуците и участието им в здравословното хранене на човека. Смяна на местата в отборите според вида на плодовете и зеленчуците: семкови плодове, костилкови плодове, зеленчуци с ядлива част над земята и зеленчуци с ядлива част в земята.
10. Екипна работа: „Открий излишното“. Учителят раздава на всеки отбор по един лист, на който има картинки на групирани по тези признаци (костилкови или семкови плодове; зеленчуци с ядлива част над земята или в земята). Сред тях има и един плод или зеленчук, който не е от тази група. Екипите го откриват и изключват, например с ограждане. Когато са готови, вдигат ръка и обосновават решението си.
11. Игра „Гювеч“. Играе се както „Шопската салата“, като участват деца, на чиито картинки има зеленчуци, които се слагат в гювеча.
По време на ситуацията се използва специално подготвена презентация. Слайдовете отговарят на последователността на отделните моменти.
Ако се прилага фронтален метод на работа, „специалните“ деца не се включват в дейностите на педагогическата ситуация. Когато имат социален асистент или ресурсен учител до себе си, той ги наблюдава, напътства, организира и включва, доколкото развитието им позволява, в дейностите. Но ако детето няма асистент, а ресурсният учител го взема за индивидуална работа извън групата за една или две ситуации, по време на останалите ситуации детето играе шумно, движи се из стаята, взема различни предмети и т.н. Дори и да се задържи на мястото си за по-дълго време, то не работи и не участва по свое желание в никакви дейности.
Когато се прилага методът на екипната работа, тези деца няма как да се самоизолират и да останат безучастни. Когато се затрудняват при намиране на мястото си в екипа, останалите деца ги насочват,извикват ги, водят ги, т.е. те ги приобщават. Ако пък се затруднят или сгрешат при изпълнението на екипната задача, другите им показват грешката или им обясняват какво да направят. Щом се затруднят им помагат.
По такъв начин се формират и развиват компетентности у всички деца. Всяко дете се стреми да работи не за своята похвала, победа и добро представяне, а за своя екип. Общуването е между всички, всички в групата взаимодействат и градят култура на взаимоотношенията.
В резултат на прилагането на екипната работа по- продължително време (не ежедневно, а когато педагогическата ситуация позволява) наистина се постига приобщаване на „специалните“деца. Те започват да се включват с лекота и интерес в екипите. Всички деца очакват с нетърпение подобен вид педагогически ситуации и в повечето случаи дори искат да се състезават. Започват да прилагат и екипна игра по време на допълнителните дейности.
Това е знак, че тази техника ги мотивира за активност и взаимодействие
