Мартенска приказка
Тази приказка я „пишем” всяка година като посрещаме Баба Марта в село Ботево и подаряваме мартеници на мало и голямо. Децата ни се учат на трудолюбие, творчество и естетика. Знаят че е много приятно и благородно да подариш, да зарадваш и познати и непознати. Децата придобиват социални контакти. Стават част от българските обичаи и традиции защото участват няколко поредни години. Целите които се преследват са: получаване на нови знания – освен заложените в учебната програма; придобиване на самочувствие на горди наследници на богато народно творчество; увереност в собствените сили и споделяне на успехите на учениците с родители и приятели; приучаване към творчество и красота; провокиране на нови интереси.
Нашите ботевски мартеници се веят на 1 март в цялото село Ботево и в околността /селата Савино, Меден кладенец, Межда, Скалица, Роза/.
Спазваме българските обичаи – изработваме и с майките мартеници, които сме закичвали за здраве на: домуващите от Дом за стари хора – с. Болярско, пенсионерските клубове в селата Ботево и Меден кладенец; децата от детските градини в Ботево и Скалица; ученици от селата Меден кладенец, Роза и Скалица; общественици, местен бизнес и приятели на училището в региона.
Провеждали сме и меджия за изработване на мартеници. Автентичната обстановка сме пресъздавали с ученици, техните родители и приятели на училището в националните носии от региона, придружени с характерните местни гозби - местни баници, тутманици, варена /ронена/ царевица.
Изработването на мартеници търпи развитие във времето, усъвършенстват се уменията през всяка следваща година; изработват се по нов и нестандартен начин при всяка сбирка. Интересно е със своето разнообразие и за деца и за поздравените приятели. Изработвали сме и по 100, и по 500 и по 600 мартеници през различните учебни години. Миналата година например за един ден успяхме да направим 167 мартеници – небивал рекорд до сега.
Тази практика е устойчива и може да се прилага при деца от други училища и детски градини.
Учениците не само се обучават и възпитават в училище, но се обгрижват и социализират. Децата са от етническите малцинства – роми. В този случай модел на поведение и ценностна система се явява училището – единствен източник и критерий. За съхраняването на културната идентичност – като наследници на богата и героична история сме длъжни да запознаем младото поколение и запалим искрата на познание и любов.
