Обучението по български език и литература в гимназиалния етап, и по – конкретно в XI-XII клас, е от особено важно значение, защото е свързано не само с подготовката за предстоящия задължителен зрелостен изпит, а и с усилията, насочени към цялостното личностно развитие на учениците. Един от основните проблеми в обучението по български език и литература в съвременното училище е свързан с формирането на мотивация за четене, с развитието на умения за публично общуване – изказване пред аудитория, логическо и емоционално въздействие чрез речта, за състезателно начало.
На учениците днес не им е лесно да разбират творчеството на Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов; не им е лесно да разберат и Христо Ботев. Това ме провокира да организирам интерактивен урок, който представям. Урокът, под формата на открита практика, е проведен с участието на ученици от VII и XI клас на СУ „Никола Вапцаров“ – гр. Хаджидимово, област Благоевград. Темата „На великия Ботев – сбъдна се пророчеството твое – Жив си ти!“ (част от цитат на Багрянина творба) беше инициирана по повод 170 години от рождението на Христо Ботев и реализирана в три основни части – от и за Христо Ботев:
- урок, проведен с учениците от 11. клас;
- литературна композиция от стихове ( писани за Христо Ботев от съвременни поети), реализирана от ученици от 7. клас;
- научни съобщения за Ботев от преподаватели на ЮЗУ ,,Неофит Рилски“.
Занятието показа ролята на екипното учене като форма на максимално разгръщане на познавателно-творческите възможности на обучаваните в учебния процес. Подготовката на учениците върху съществени моменти от живота и творчеството на Гения на българската литература – Христо Ботев, изгради както комплекс от знания (с рефлексия върху всяка урочна единица), така и комуникативно - речеви компетентности и умения за публично общуване – изказване пред аудитория, логическо и емоционално въздействие на речта, за състезателно начало. Активността на учениците в познавателната дейност беше висока.
Образователни и възпитателни цели на представяната педагогическа практика:
Да се засили мотивацията за четене и учене на учениците от тази възраст -гимназиалната.
Да се провери доколко учениците:
• разбират спецификата на естетическия и обществен характер на литературата, на
основните естетически категории; доколко осмислят ролята на литературата за естетическо усвояване на българската действителност;
• умеят да анализират и да коментират основни проблеми от живота и творчеството на
Христо Ботев и ги съпоставят с основните хуманитарни идеи на съвременността; със своя личен и човешки опит;
• умеят да откриват трайното и непреходното в литературата;
• умеят да работят с информационно-комуникационните технологии (като част от
работата с междупредметни връзки в обучението по български език и литература).
Иновативни методи на обучение, използвани, за да се превъзмогнат трудностите в
процеса на обучение и за да се реализират поставените пред урока цели:
• Дискусията е добър начин за развиване на комуникативните и езиковите умения на
Учениците, тъй като всички участници имат възможност да изложат своята гледна точка (за тази цел предварително са определени правилата за протичане на дискусията).
• Социодрамата като метод на обучение е опит да се персонализират знанията по
творчески начин. Методът, създаден от американския психолог Дж. Морено за нуждите на психотерапията, все по-често се използва и в училище. Основната идея е - човек може да се учи не само като получава нова информация, но и като преструктурира и преосмисля собствения си опит. Приема се, че социодрамата може да бъде полезна при формиране на социални умения и модели на поведение. Нейна основа са ролята и идентификацията. Това означава, че учениците играят роля и се опитват да си представят какво биха направили в определена ситуация. В зависимост от задачата те ,, се озовават“ в зададена ситуация, в която изпълняват дадена роля с определени характеристики (в урока това се постигна чрез литературната композиция, изпълнена от учениците от 7. клас, и чрез публичната изява на учениците от 11. клас).
• Метод на проектите – създаден от Дж. Дюи и доразвит от У. Килпатрик. Учениците работиха в екип от по 5 ученици по определена тема; като техен преподавател бях техният консултант. Основните моменти при реализирането на метода са:
Избор на темата
Определяне на целите и задачите
Планиране на работата и на очакваните резултати
Представяне на резултатите
Участници в откритата практика:
• учител – медиатор;
• ученици от VII и от XI клас;
• учители по български език и литература, представители на РУО и на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, родители на учениците.
Откритата урочна практика премина през пет етапа:
І етап: Планиране
Планираните дейности в часовете за работа с проектния метод бяха обсъдени с учениците.
Запазвайки ролята си на учител – консултант, приемах техните идеи, насърчавах предложенията им и всяка поета от тях инициатива. Съобразявах се с това, че реализирането на проектните задачи утвърждава ролята на екипното учене като форма за максимално разгръщане на познавателно-творческите им възможности.
ІІ етап: Сформиране на екипи, поставяне на задачите и уточняване на регламента
(1) В рамките на около две седмици сформирахме екипите. При комплектоването им
срещнах отпор от някои ученици. Тук някой би казал: „Ами като не искат, ще дам темата на други.“ Но проблемът не е в това. Моята цел беше от 23 ученици в класа да имаме 100% участие. И я постигнахме. Успях да ги убедя и да натоваря със задача всеки ученик според възможностите му. Оформиха се четири екипа от по 5 ученици и един – от 3 ученици.
(2) Разясних на екипите целите и задачите по групи - изготвяне на проекти за открита урочна извънкласна практика:
Първа група: Христо Ботев – героят, който даде всичко за България
За пиянството и песента („В механата“)
Втора група: Старозагорското въстание и Ботев
Любов и дълг в Ботевото стихотворение „До моето първо либе“
Трета група: Ботев във и извън контекста на Българското възраждане
Ботевото стихотворение „Моята молитва“
Четвърта група: Духовният кризис на личността в Ботевото стихотворение „Майце си“
Аспекти на трагичното в „Обесването на Васил Левски“
Пета група: Посланията на гласа „искрен, благороден“ в „Към брата си“
Алегоричните внушения на Ботевия фейлетон „Политическа зима“
Забележка: всяка от групите събира и обработва информация (изградена като комплекс от знания и с рефлексия върху урочните единици) във връзка с темата си, включваща съществени моменти от живота и творчеството на гения на българската литература – Христо Ботев.
(3) Регламент, утвърден от всички групи и валиден за всички групи:
- групата сама мотивира избора, по който представя проекта си;
- представяне на групите – 10 минути за всеки въпрос;
- познавателната дейност на групите се илюстрира с презентация;
- събраната и обработена информация не се чете, а се представя на публиката;
- оценява се набор от компетентности и творческо отношение на екипа към темата.
ІII етап: Извличане на информация в съответствие с поставените задачи
В нашето училище разполагаме с модерна компютърна зала (със свободен достъп в извън учебно време), в която учениците търсят необходимата им допълнителна информация и подготвят проектите си. Полезна и интересна би била и работата с библиотечни източници (т.е. на хартиен носител), но те са в ограничена наличност, което накара учениците ми да се впуснат в Интернет пространството.
IV етап: Изработване на информационния материал, презентацията и сценария
За всичко това предвидихме 2 седмици, като се има предвид ангажираността на учениците при приключването на първия срок. Полезни се оказаха консултациите и допълнителните часове по български език и литература. По време на целия този етап учениците търсиха удачни връзки за контакти с преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград (най-близкото висше учебно заведение до нашето населено място). В този смисъл подкрепата от страна на преподавателите от Университета се изрази в стимулирането на иновативни идеи, на креативни модели в работата на учениците и на учителя.
През този етап бях консултант на учениците си; следях за работата им, оказвах съдействие за всяко нещо; Окуражавах и насърчавах тези ученици, които за първи път трябваше да се изправят пред публично общуване.
Успешното реализиране на един интерактивен урок предполага и множество организационни задачи на преподавателя: (1) Подбор на място, където да се проведе урокът. Избрахме конферентната зала на община Хаджидимово, защото е по-голяма от тази в нашето училище (за провеждането на мащабно мероприятие като това е необходимо пространство, което да осигурява необходимия брой места за всички ученици и за гостите). (2) Подготовка на покани за гостите – преподаватели от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, старши експертът по БЕЛ при РУО – Благоевград, учители по български език и литература от регион Гоце Делчев, колеги от училището, в което работя (СУ „Никола Вапцаров“), (3) изготвяне на презентация по темата, (4) осигуряване на грамоти и пр.
V етап: Провеждане на интерактивната урочна практика
Първа стъпка: Изясняване целите на занятието
Реализирането на основната цел на урока – Обобщаване и систематизиране на знанията за Ботевото творчество с акцент върху поезията, се декомпозира в три групи подцели:
(1) Развитие на аналитичното и на логическото мислене на учениците (чрез анализите и съпоставянето, които непрекъснато правеха)
(2) Изграждане и усъвършенстване на уменията им за аргументирано и задълбочено
изказване пред публика
(3) Обогатяване на уменията за работа по групи и в екип
(4) Повишаване мотивацията на подрастващите за учебен труд, за засилване на интереса
им към четенето и към книгата чрез прилагане в обучението по български език и литература на съвременни образователни технологии и на междупредметни връзки
Втора стъпка: Представяне на проектите, резултат от познавателната дейност
В последователен ред на поставените задачи ученическите екипи презентираха проектите си. След встъпителната информация на първия екип, представящ жизнения път на Христо Ботев, беше обявено началото на откритата практика. Задълбочената проучвателна дейност на учениците беше обобщена в презентация, представяна през цялото време на урока. Един от учениците финализира урока с прекрасното произведение на Валентин Дешлиу „Зов“, писано като посвещение на Христо Ботев.
Трета стъпка: Впечатляващ рецитал от стихове, писани за Христо Ботев, изпълниха учениците от 7. клас. Точно този момент (определен от гостите като „Черешката на тортата“) силно развълнува и преподавателите от висшето училище, и колегите филолози от региона, които в края на занятието с вълнение споделиха, че е интересно и различно да се прави композиция със стихове за Ботев, а не от него.
Четвърта стъпка: Научни съобщения от преподаватели на ЮЗУ ,,Неофит Рилски“ бяха представени в третата част от откритата практика. Отношенията между двата субекта – училище/университет, са партньорски. Научното съобщение на проф. Цветан Ракьовски за Христо Ботев и редките библиографски издания на негови творби обобщи представите на участници и гости за Христо-Ботевия принос в развитието на българската литература.
Пета стъпка: Обратна връзка
За да се получи обратна връзка, проведохме конфериране, в което участие взеха ученици, учители, гости. Стигна се до обобщението, че наблюдаваното урочно занятие е изключително полезна форма както за вътрешноучилищна, така и за междуучилищна квалификация на учителите (една част от които са с малък педагогически опит, а при други е нужна промяна в прилаганите педагогически технологии). Практико-приложният характер на откритата практика беше подчертан от всички участници в проявата на СУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово. За отлично представяне в откритата урочна практика директорът на училището връчи на учениците грамоти и с вълнение сподели, че в залата се виждат различни млади хора, радеещи за България.
Какво постигнахме?
Проведеният интерактивен урок е убедителна демонстрация на прилагането на съвременни образователни технологии в обучението – екипно и кооперативно учене, работа с учебно съдържание (представено чрез информационно-комуникационните технологии), умения за представяне/презентиране на информация. Урокът бе ситуиран в литературноисторически и в социокултурен контекст. В основата му бе самостоятелната подготовка на учениците под ръководството на учителя. Подготовката и провеждането на урока ми дават основания да направя следните изводи:
Необходимите според учебната програма знания за Христо Ботев и изградени умения за възприемане на художествените му текстове имат по-голямата част от учениците. Това е важно – то дава възможност за усъвършенстване методиката на преподаване, така че учебният материал да бъде усвоен от максимален брой ученици (в занятието бяха обхванати бяха всички: и по-слабите, и отличниците).
Проведената практика показа интереса на учениците към творчеството на Христо Ботев.
При добра организация на урочната работа, съобразно с направените изводи би могло да се постигнат по-високи резултати при проверката и оценката на знанията и уменията на подрастващите. Това от своя страна би осигурило и по-добрата им подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература.
За да се развие творческият потенциал на младото поколение, е необходимо да се търсят
интересни форми на извънкласна дейност. Съвременното образование е постмодерно и ориентирано към нова култура на учене у учениците. Неговата цел е не само да предоставят пакети от знания, а да учи как да се учи, как да се решават проблеми и как да се синтезира старото с новото. Необходимо е то да бъде преориентирано от преподаване към подпомагане – ученикът да учи и да придобива знания чрез рефлексия, по самостоятелен път; да придобива познания и нагласи, чрез които успешно да се адаптира и интегрира в новото динамично общество. Процесът на запаметяване и възпроизвеждане трябва да се преобрази в процес на когнитивно развитие (постоянно нарастване на умствените механизми и способности).
Приложимост на практиката
Описаната открита практика може да бъде използвана и от други колеги, които според възможностите на своите ученици планират различни типове задачи.
Приложение – копие на грамота, връчена на един от учениците.
