С какви трудности се срещат родителите и учителите в първата година на образованието на децата, какви са техните основни грижи и тревоги, свързани с първокласника? – това е предмет на тази разработка, която е в помощ за тези 2 категории хора.
Първи клас в училището е един от най-трудните периоди в живота на децата. При записване в училище детето се влияе от класната стая, личността на учителя и промяната в режима, необичайно продължителното ограничаване на моторната дейност и появата на нови задължения.
Първата среща с учителя в началното училище с децата и техните родители е началото на нов живот на детето в класната стая. Как ще премине, зависи много от връзката между децата и учителя, родителите и учителя.
Приспособявайки се към училището, тялото на детето се мобилизира. Но трябва да се има предвид, че степента и темпа на адаптация за всеки индивид, следователно, за всяко дете е различен и то се нуждае от помощ и голямо търпение от всички околните възрастни.
Това е важно да се отбележи във връзка със социалните промени в началната училищна възраст.
1.Хроничен неуспех
Постоянният страх и недоволство на родителите към детето са водещи тук.
На практика има случаи, когато трудностите при адаптирането на детето в училище, са свързани с отношението на родителите към училищния живот и справянето на детето в новите условия.
Това, от една страна, е страхът на родителите от училището, страхът, че детето в училище ще бъде изолирано, наранено или неразбрано. Това често се чува в речта на родителите: "Ако зависеше от мен, аз никога нямаше да го дам на това училище", такива родители ги е страх, че децата им ще се разболеят, че могат да се наранят ... От друга страна, те живеят с очакването, че детето трябва да има само много добри, високи постижения и проявяват активна демонстрация на недоволство от него. когато то не може да се справи.
При обучителни затруднения някои родителите имат отрицателни (вербални и невербални) реакции. Под влияние на такива оценки и действия в едно дете в 1 клас намалява самочувствието, то развива повишена тревожност, което води до влошаване на работата му в училище. Такива деца започват и да лъжат. Това води до провал, а провалът увеличава тревожността, което отново дезорганизира дейността на ученика в 1 клас.
Детето все по-лошо усвоява нов материал, не развива някои умения, и като резултат, на родителска среща има критика от страна на учителите, което отново предизвика недоволството на родителите, и така все повече и повече се заплитат нещата. Решаването на този порочен кръг става все по-трудно. Неуспехът става хроничен.
2.Избягване на дейности.
По време на часовете първокласникът е в клас, а в същото време сякаш отсъства, не чува въпросите, не изпълнява задачите на учителя. Това не се дължи на страничното внимание на детето към чужди обекти и дейности. Това е оттегляне в себе си, във вътрешния свят, във фантазията. Това се случва често с деца, които не получават достатъчно внимание, любов и грижи от родителите си и възрастните.
3.Негативна демонстративност.
Типично е за деца с висока нужда от внимание. Тези деца имат проблеми със своето поведение. Те нарушават общите норми на дисциплина. Възрастните уж наказват, но парадоксално - няма ефект. Истинското наказание е лишаването от внимание.
Вниманието под каквато и да е форма е абсолютна стойност за оценка и признание за дете, което е лишено от родителска любов, разбиране, приемане.
4.Вербализъм.
Децата, развиващи се в този тип се отличават с високо ниво на развитие на говора и забавяне в мисленето. Вербализмът се формира в предучилищна възраст и се свързва преди всичко с особеностите на развитието на когнитивните процеси.
Много родители смятат, че новите и сложни думи са важен показател за психичното развитие и полагат големи усилия, детето да се научи да говори интелигентно и гладко (да знае наизуст стихове, разкази, приказки и т.н. ...). Но редица дейности, които са основни фактори за развитието на познавателните способности (развитие на абстрактното мислене, логически, практични задачи), остават на заден план. Мисленето, особено творческото, комбинативното, изостава. Силната реч, ясните отговори на въпросите привличат вниманието на възрастните, те се радват на детето. Вербализмът като правило се свързва с високо самочувствие на детето и с надценяване от възрастните на неговите способности.
При началото на обучението в 1 клас се установява, че детето не е в състояние да разреши проблеми, а при някои дейности, които изискват въображение, се създават трудности за реализацията. Не разбирайки каква е причината, родителите са склонни да проявят крайности:
-обвиняват учителя;
-обвиняват детето (завишени изисквания, изразено недоволство към детето, което от своя страна изпада в несигурност, тревожност и дезорганизирана активност - това увеличава страха от училището и води до чувство за малоценност.
В такъв случай е нужно повече внимание за развитието на творческото мислене: дизайн, моделиране, апликация.
5.Детето е мързеливо.
Това са много чести оплаквания още в 1 клас.
Зад това може да стоят тези обяснения.
-намалена необходимост от когнитивни мотиви;
-мотивация за избягване на провала, неуспеха ( "Аз няма да го правя, не знам"), което означава, че детето отказва да направи нищо, тъй като не е уверено в успеха, и знае, че работата му не е за похвала.
-общата бавна скорост на активност, свързана с характеристиките на темперамента.
Едно дете работи добросъвестно, но бавно, но родителите му смятат, че то е мързеливо, те започват да го критикуват още в 1 клас и детето става раздразнително, показвайки недоволство.
-висока степен на тревога като глобален проблем на несигурността, като това понякога се разглежда от родителите като мързел. Детето не пише, защото не знае как и какво да пише. То се страхува от родителите, ако дори и се справя добре с уроците си.
Как да се помогне на детето да направи плавен преход, за да се адаптира към училище още в 1 клас?
Най-важният резултат от тази помощ е възстановяването на положителното отношение на детето към живота, включително ежедневните училищни дейности и към всички лица, участващи в учебния процес (учител-дете-родител). Когато ученето носи радост на децата или най-малкото не предизвиква негативни чувства, свързани с самосъзнанието, неадекватната любов, тогава училището не е проблем.
Дете, което започва 1 клас в училище, се нуждае от морална и емоционална подкрепа. Не трябва просто да бъде възхвалявано (или пък още по-малко
обиждано), а просто да се похвали, когато се справя добре в контекста на следните случаи:
- във всеки случай да не се сравняват неговите посредствени резултати със стандарта, т.е. с изискванията на училищната учебна програма, постиженията на други, по-успешни ученици. По-добре е никога да не се сравняват деца с други деца.
- може да сравните детето само с него, да се отчете напредъка му и да го похвалите за нещо: как то подобрява собствените си резултати. Ако домашната работа вчера е направена с 3 грешки, а днес - само с 2, следва да се отбележи, че това е истински успех, който трябва да бъде оценен честно и без ирония пред родителите му. Трябва да се подчертае, че ако първокласникът е научил нещо добре, той постепенно ще научи всичко останало.
Родителите трябва търпеливо да чакат успеха. Училището трябва да остане сфера на спокойна оценка за много дълго време.
Колкото повече се опитваме да караме детето да учи насила, то толкова повече съпротивлението от него се увеличава, което понякога се проявява в рязко отрицателно, маркирано демонстративен модел на поведение, стига се до истерия, капризи ...
И това поведение се генерира от липсата на любов, внимание, обич, разбиране от родителите в живота на едно дете в 1 клас. По-добре е всеки случай да се разглежда поотделно.
Важни общи препоръки за детето в 1 клас към родителите и учителите:
1.Всички коментари от учители и родители да са сведени до минимум, когато детето "жонглира с търпението на всички, когато има проблем в училището". Защото е най-важно да се намалят емоционалните негативни реакции в него.
2.Да се наказва истеричния първокласник по един начин - с лишаване от комуникация (тиха, а не демонстративна).
3.Най-голямата награда нека е един вид нежност и доверие.
Тази комуникация е нужна в тези моменти, когато детето е спокойно, балансирано, когато се справя с поставените му задачи в училището. Похвалете работата му за момента.
"Харесва ми твоята рисунка".
"Радвам се да видя как се справяте с тази конструкция на кола".
Детето трябва да намери една сфера, където може да осъзнае своята индивидуалност още в 1 клас (клубове, по танци, спорт, рисуване, театър и т.н.).
Медицински препоръки за учениците в 1 клас с оглед на социалните промени
Учениците, които са на 6,5-7 години от началото на обучението, е хубаво да учат само в първата смяна, не по-рано от 8:00 часа сутринта, в съответствие с учебната петдневна седмица със съответните ваканции.
Уроците като времетраене са по-къси и по-занимателни. За да създадете такъв режим, се препоръчва първите класове да бъдат поставени на един етаж за обучение. Хубаво е да се контролира и контакта им с големите ученици, за да се избегне агресията и тормоза над тях.
Обучението трябва да се провежда без цифрова оценка на напредъка през цялата година и да не се дава домашна работа за първите шест месеца.
Много важно за улесняването на адаптацията на децата в 1 клас е спазването на нормите за моторна дейност. За тази цел те да бъдат организирани от училището в подходящи физически активности: игри на открито, динамична почивка.
Както и ежедневни занимания по физическо възпитание.Те трябва да участват също и в извънкласни спортни и туристически дейности. Родителите е хубаво да се включват и те в спортните дейности.
Разбира се, за да се улесни адаптирането на първокласниците, трябва да се организира един рационален режим на деня.
Учениците от първите класове могат да учат след училище в специална занималня, защото родителите са на работа. В режима на детския ден трябва да има време за спокойна почивка след обяд, възможно е да се организира дневен сън за децата след един здравословен обяд.
Продължителността на нощния сън на първокласниците трябва да бъде най-малко 9,5 часа, а игрите на компютъра и гледането на телевизия не трябва да надвишават 1 час на ден. Което обаче не се контролира от родителите винаги.
