
Елена Михайлова, главен учител в ДГ „Слънце“ гр. Габрово
Нела Христова, психолог в ДГ “Слънце“, ДГ „Първи юни“, ДГ „Ран Босилек“, ДГ „Явор“, ДГ „Перуника“
При работа с „трудни“ деца не съществуват универсални принципи, подходи и техники на работа. Всяко дете е уникално, всяко семейство има свой уникален облик. Ето защо всеки случай е неповторим и се нуждае от свое специфично разрешение. Разбира се, както всяка човешка дейност, така и комуникацията между хората следва определен алгоритъм и за да може да бъде осъществена ефективна социално-педагогическа дейност с „трудни“ деца е необходимо да се съблюдават някои основни правила за: индивидуална работа с „трудни“ деца; работа с родителите; работа със семейството.
Едно от основните предизвикателства за нас, като екип, беше интегрирането на дете на 3-годишна възраст с диагноза „не уточнена“ в детската група. Детето бе прието в групата през месец септември със силно изразени ограничения в комуникативната, социалната и автономната сфера. Социалното взаимодействие беше затруднено поради вербален дефицит, трудности в разбирането и разпознаването на емоциите.
Екипът ни насочи родителите за консултация и активно лечение към специалисти в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ и СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ София, Клиника по педиатрия за лечение на ендокринологични и генетични заболявания.
Методът, който използвахме за снемане на напрежението у родителя и учителя и за подобряване на взаимоотношенията учител–родител-дете-психолог е обмяна на всекидневна информация между работещият екип и родителя за дейността и предпочитанията на детето. Отчитайки винаги в позитивен смисъл способностите на детето. За целта екипът си въведе тетрадка – дневник за вписване постиженията на детето. Родителите от своя страна на следващият ден връщаха посланието за дейностите след вземане от детска градина , без да се впускат в подробности.
Запознавайки се със специфичните потребностите на детето, възможностите му и начина на взаимодействие с връстниците и познавайки средата в детската градина, създадохме условия за стимулиране и подпомагане на глобалното му развитие, пълноценното адаптиране и участие в детската група.
Индивидуалният план от грижи включва поетапно следните стъпки:
В социалната сфера: поетапно подпомагане взаимодействието на детето със средата в детската градина, взаимодействие с връстниците, взаимодействие с познати възрастни /учителките, директор, психолог, помощник възпитател, медицинска сестра…/, подобряване на социално приемливото поведение, познаване на себе си и на другите.
Глобална моторика: развитие на игрови умения съобразени с възрастта усъвършенстване на сядане, ставане.
Адаптивна сфера: Адаптация на детето и интеграция на децата към него. Работа за усвояване на умения за самостоятелно сядане на масата и хранене. Изграждане на лична хигиена и умения за обличане и събличане, като се поддържа ежедневна обратна връзка с родителите.
Комуникативна сфера: Работа за развитие на пасивния и активен речник
Познавателната сфера: непрекъснато се усъвършенства от учителките и психолога, чрез използване на различен дървен дидактически материал, сензорни стимулации, имитация, подпомагане на взаимодействието му с предмети.
След пет месечен труд позитивният и спокоен подход на екипа и съдействието на родителите даде възможност да отчетем следните резултати:
Детето е диагностицирано: Obs. Синдром на чупливата Х- хромозома.
Адаптирано към децата и учителките в детската градина, като интеграцията е двустранна.
Ориентира се в обстановката в детската група.
Детето без страх взаимодейства с деца и възрастни, като изразява чувства прегръдка, усмивка, контактува с поглед, разбира и изпълнява определени вербални послания и инструкции на учителките, като самостоятелно миене на ръцете, ставане, сядане, хранене, самостоятелност при следобеден сън, подаване на предмет на дете, възрастен, вгнездяване на дидактическият материал, обогатен импресивен речник /посочва и разпознава къща, куче, коте, змия, син цвят/.
Имитира звуково коте, куче, змия, жаба, агне.
Слуша музика, има предпочитания към определени детски песнички.
Към експресивният речник като постижение можем да отчетем съчетаването на дума с жест за изразяване на желание, молба /напр. чао, дай, ало, обичам, синьо/