
Детето вижда Другия, когато бива видяно от Друг
Според екипа на 10-то основно училище „Алеко Константинов“, гр.Перник най-важното при прилагане на Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование е както адекватната и навременна координация както между специалистите в училището, така и координацията с екипите на институции и отговорните фактори извън него.
В нашето училище се създаде и утвърди начин на работа чрез екипни събирания при всяка заявка за проблем на дете или ученик, без значение дали е от самото дете, класен ръководител, друг педагог или родител.Често тези екипни се правят и по спешност. Кабинета на педагогическия съветник е пространство, където в защитена среда всички участници и страни спокойно и откровено се чувстват предразположени да споделят своята гледна точка.Успоредно с това психолога Аделина Иванова осигури за всяко дете от училището на хартиен носител работна тетрадка към наръчника „Деца, родители и учители срещу езика на омразата“ на фондация „Приложни изследвания и комуникации“, както и ръководство към наръчника за всеки класен ръководител и възпитател.
Целта при представянето и обсъждането на съответния случай е да се насочи вниманието към онези моменти, които помагат на детето да не отпадне от социалната връзка и да развива своя потенциал.
Поради този начин на работа стана възможно да бъде разпозната много бързо опасността на дете в риск да бъде изпратено от майката в социален център далеч от града без желание на детето. При отглеждането на децата в това семейство бяха идентифицирани непоносими условия на живот и липса на достатъчно пространство в жилището на семейството, както и неглижирането на базови потребности на детето.Съучениците му страняха от него. Навременната информация, подадена от класния ръководител г-жа Аделина Йорданова към педагогическия съветник г-жа Аделина Иванова и директорите направи възможно бързо осъществяване на срещата с майката и изслушване на нейните мотиви за това нейно решение. Оказа се, че поради съблазнително предложение, намерило почва в нейната внушаемост от представители на екип по проект в друг град тя бе решила, че преместването на детето в място за обучение от интернатен тип ще реши финансовите проблеми в семейството.На екипната среща бе разпознато нежеланието на детето за това преместване, както и неговия страх да го сподели пред майката.
След подадената информация от класния ръководител, педагогическия съветник г-жа Иванова се свърза с екипа на съответната организация.Оказа се, че предлаганите условия не отговарят на потребностите на момичето.По този повод бе взето решение да бъдат поканени на екипна среща експертите и управителя на ЦОП към SOS Детски селища Перник, които работят на територията на града и към които детето вече беше насочено за работа с психолог.Създаденото до момента партньорство с екипа на услугата направи възможно срещата да бъде осъществена навреме.На нея присъства и майката.Участниците бяха запознати с цялата информация по случая.Всеки бе поканен да изрази своята позиция.
Междуинституционалната екипна среща направи възможна промяната на решението на майката и детето продължава обучението си в училище.То бива подкрепяно както в обучителния процес, така и чрез допълнително обучение и дарения.Като подкрепящ педагог е включена и г-жа Людмила Ангелова.
С какво е ценна тази практика – с това, че финото и ежедневно наблюдение на специалистите направи възможно да се види границата отвъд която майката, която е с ограничен родителски капацитет бе започнала да преминава.Най-опасното в такива решения е, че те стават под формата на действия, които са „За доброто на детето“, докато в душата на самото дете това се разчита като „изоставеност“.
В този случай екипа ни успя да създаде спасителна мрежа, която да помогне за чувството на сигурност в детето, което е и най-важната задача на работещите в училище.
Аделина Иванова – психолог