Какъв е проблемът:
- Проблемът, който в последно време става все по-често срещан, е агресията в училище;
- По-базова негова страна е един въпрос, отдавна залегнал в критиката срещу стандартната образователна система, а именно – емоционалната интелигентност (в противовес на интелектуалните знания, на които се акцентира в образованието);
- Усвояване на базови навици за разбиране на себе си, разбиране на другите, ефективно общуване и разбирателство (социални и личностни „меки” умения);
- Липса на стабилна „вътрешна мотивация” /С термина „вътрешна мотивация” се разграничават факторите, които произтичат от автентичен личен интерес, и онези, които са по-скоро свързани с рационализация (избягване на санкции, получаване на награда, чуждо одобрение, приемане в някаква група или общност)/ у учениците;
- Целевата група в моя случай са ученици от 1-2 клас, като заниманиманията си провеждаме следобяд в часовете „Дейности по интереси”.
Какво сте предприели като действие:
- Инструментът е овладяване на умението за не-насилствена комуникация (ННК) /Non-violent communication – по методиката на психолога Маршал Роземберг/, включващ знания, умения и нагласи;
Знания и умения:
- Учениците бяха запознати с пирамидата на Маслоу за човешките потребности и започнаха да правят разлика между „нужда” и „желание”;
- Като следваща стъпка в няколко урока се запознахме с различни чувства и емоции – правят разлика между двете (1), дават примери за различни ситуации (положителни и отрицателни) и реацията на човек към тях (2);
- Свързват задоволяването и незадоволяването на нужда с емоции и чувства („на тази картинка детето има нужда от ..., затова то се чувства ...);
- Правят разлика между оценяване на поведение и описание на поведение („той е лъжец” – оценка; „той каза ....., но нещата стоят така ...” – описание);
- Свързват поведение с чувство („когато се случи ... / когато тя каза ... , аз се почувствах ...”);
- Правят разлика между изискване и молба („Не ми пипай нещата” – изискване, „Моля те, питай ме, ако искаш да разглеждаш нещо мое” – молба);
- Решават примерни казуси, като правят връзки между поведение-чувство-нужда-молба (Сашко намира домати в кутията си за обяд. Той не обича домати. Вкъщи казва на майка си: „Ти никога не мислиш за мен и не ми слагаш вкусни неща! Няма повече да си нося обяд в училище!”. Търсене на алтернатива: „Когато видях, че имам домати за обяд, се почувствах много тъжен, ядосан и гладен. Имам нужда да ям храна, която е вкусна. Моля те, слагай ми неща, които обичам!”, а майката може да отговори: „В училище ядеш само боклуци! Искам да се храниш по-здравословно! Ще ядеш каквото ти сложа!”, а учениците дават алтернатива: „В училище продават много сладки и тестени неща. Притеснявам се, защото искам да си здрав. Имам нужда да съм спокойна, че ядеш здравословно. Моля те, нека избираме храни, които обичаш, и които да са полезни!”).
Навици:
- За да изградят навик да се вглеждат в себе си и да търсят градивни решения заедно с другите, всеки ден оцветяваме звездичка, като различните емоции се обозначават с различен цвят: „Ако трябва да опиша деня с едно чувство, то кое е чувството, което изпитвах днес най-много?” (припомняме си самостоятелно какво се е случило от началото на деня, как това ни е накарало да се чувстваме, каква е най-честата емоция);
- Същото упражнение след месец правим по два пъти – до обяд и вечер;
- След още две седмици добавяме описание на поведението/ случката / мислите, които са ни накарали да се чувстваме по въпросния начин;
- След още две включваме нуждата, поради която сме се почувствали така (положително или отрицателно – каква наша нужда в този момент е била задоволена или незадоволена);
- След две седмици прибавяме следващия момент – какво мога аз да направя в тази ситуация (да помоля съученика за ... ; да се обърна към учителя ; да благодаря ; да се зарадвам и т.н.).
Нагласи / отношение:
- Учениците имат осъзнато отношение спрямо своите преживявания и състояния;
- Могат да изберат продуктивна стратегия/ подход за действие, съобразявайки се със своите и с чуждите нужди;
- Имат власт над състоянието си, а не са просто преживяващи го като афектирани.
Как са реагирали децата:
- Първоначално трудно възприемаха теоретичните знания (използването на примери не беше толкова ефективно, но картинки, клипчета и последваща дискусия срещнаха по-активна реакция)
- Замисляха се как да преобразуват изискване в молба и не им беше приятно да се помолят, когато те са ощетени от нечие поведение;
- Бяха разочаровани, когато след молбата им не следва желаното поведение;
- В последствие започнаха по-често да арументират желанията и нуждите си и да ме търсят едва в последствие;
- При възникнали проблеми в училище коментираме нуждите на всички засегнати страни и тогава търсим решение;
- Интересно им е да оцветяват звездичките си дори за дните, когато не сме на училище (събота и неделя);
Какво сте постигнали като резултат:
- Учениците се обръщат към мен, когато не могат да разрешат проблем;
- Първо се опитват да говорят със съучениците си;
- Молят за помощ и са по-търпеливи, а не реагират емоционално и троснато при трудност;
- В друг контекст и ситуации коментират нужди и аргументират поведението си през по-общи потребности (на училището, на животните и растенията, на природата).
Устойчивост:
- Правим ежеседмични олимпиади, в които се акцентира на четене с разбиране, текстовете за които включват героите на нашия мозък (измислени: Гневливият Гаспър, Плашливият Питър, Алармата Али – които живеят на първия етаж на мозъчната къща и по функции съвпадат с лимбичната система; Решаващият проблеми Роско, Спокойната Сиси, Творецът Тошко, Гъвкавата Галя – които живеят на втория етаж на мозъчната ни къща и съвпадат с функциите на неокортекса). Когато героите от първия етаж са се уплашили от нещо, не пускат никого нагоре и за всеки човек става трудно да е гъвкав, да мисли решения или да е спокоен;
- Давам примери със себе си, с ученици, с родители в различни ситуации – кои от нашите мозъчни герои са били активни и кога-какво ни е било нужно;
- Така децата имат обяснителен механизъм за поведението си и за това на другите, без да има обвиняване и караници, а напротив – да се търси разбиране, търпение, лично пространство, решения;
- Като цяло такъв подход и навици контрастират на масовата мотивационна нагласа „трябва” да правя това-и-това, „ще ми се карат, ако ...” и т.н. Когато децата биват приети и когато те могат да приемат себе си и другите, чувството за лично достойнство не бива засягано, а чувството за общност и сила да помогнеш се засилват;
- Запознаването на родителите с този модел на комуникация позволява развиването на устойчива среда за децата (да не е нещо, което срещат само в училище);
- Организирането и ръководенето на общност (семейна, училищна или приятелска) по този начин също прави нагласите и поведението по-устойчиви.
