Напоследък все по – често се налагат различни определения за това какво представлява качеството в образованието. Видяхме как „свалиха“ Наредба 16, но пропуснаха да направят корекция в Наредба 15 ( инспектирането), Наредба 12 ( в приложенията, където е атестационната карта на учител).
Тогава какво се промени?
Самооценката е заложена в ЗПУО и свързаните Наредби. Наредба 16 не е изолиран документ. Останаха „старите“ области и критерии в Наредбата 15, длъжностната характеристика на учител, одобрена от синдикати, работодателски организации..., следователно и портфолио на учител, ще е без промяна.
Мога да изреждам хиляди основания, защо промяната на Наредба 16, няма да доведе до кардинални корекции в образователната среда. Наслушах се на интерпретации, различни мнения, радост от „премахването“ на системите по качество, припознаване на идеи в политически коментари, включително и груба манипулация по отношение на преподаването и ученето, от страна на медиите, ярко изразена при генерирането на „топ“ новини, започващи със заглавия като „Шок...“, „Ужас..“ и др.
Въпреки, че всяко едно тълкуване, на запознати с образователния процес и образователната среда експерти, се различават в своята идеология, епистемология и дисциплинарна композиция, всички те разглеждат резултатността, до какви индивидуални или социални цели трябва да достигне образованието, за да служи на обществото и да успее да подпомогне адекватното позициониране на образованието.
Фактите са следните:
- Ценностите са объркани, мотивацията е сведена до минимум, липсват адекватни образователни модели и целите не се разглежда в широкия смисъл, а се концентрира внимание върху отделни елементи.
- В обществото се създават нагативни нагласи, не само към учителите, но и към децата.
- В желанието си някой да постигне определени настроения, се стига до заключения, променящи дълготрайно отношението към ученето и учителите.
- Манипулацията е в ход.
Кой страда от това?
Нима са само учителите?
За мен основните потърпевши са децата. Ние не изграждаме модели, които да подпомогнат дълготрайното усвояване на знания и умения в обучаемите. Тяхното развитие и тяхната бъдеща реализация в обществото, е изградена на „парче“, без обща концепция и не се развиват у тях нива знания умения, достатъчни да ги позиционират така, че да живеят щастливо. Не един път съм казвала, че тези деца, които сега са в 1 клас, след 50 години ще ни управляват. Какво ще познават? Какво ще знаят? Кой ще ни управлява?
Кои са действията, които е препоръчително да предприемем, за да гарантираме изграждането на качествена образователна среда:
- Да изградим система и обща стратегия за развитие;
- Да осигурим качествено съдържание;
- Да осигурим качествени кадри работещи в сферата на образованието;
- Да направим план за действие, гарантиращ стратегическата рамка;
- Да осигурим адекватно обезпечение на всеки един от процесите и всяка една от дейностите;
- Да създадем правила за работа в самата система;
- Да следим системата и да я коригираме при нужда;
- Да изградим гъвкавост, при възникване на тежести и негативни влияния;
- Да заложим добавена стойност, на всеки един от елементите в системата;
- Да изискваме положителна градация не само в количествените, а и в качествените параметри;
- Да подхождаме с внимателност и грижа;
- Да следим за развитието на цялата общност, не само на отделни елементи;
- Да изградим мотивационни канали и да осигурим защитни механизми, осигуряващи спокойствие на образователния процес;
- Осигуряване за всеки един участник в процеса възможност свободно да достига до определени решения;
- Внедряване на иновативни модели на преподаване;
- Изработване на образователни системи гарантиращи в децата умения, кореспондиращи с икономическия растеж в една все по-конкурентна среда;
- Изработване на ефективна комуникационна политика, гарантираща информираност на заинтересованите страни;
- Постигне на равновесие между осигуряването на релевантността на образованието към социално-културната реалност на учащите, техните стремежи и благоденствието на нацията. Когато мислим за качеството на образованието, е полезно да се направи разлика между образователните резултати и процесите, водещи до тях.
Образователни традиции и свързани понятия за качество:
- Гарантиране на правото на всяко дете / ученик, за достъп до качествен образователен процес, изграждащ знания и умения. Повишаване на базисните когнитивни компетенции в обучаемите;
- Тенденция за подобряване на цялостната грижа и образование в ранна детска възраст, особено за уязвимите деца и децата в неравностойно положение;
- Справедлив достъп до образователна среда и право на щастие. Безплатно и задължително начално образование, с добро качество. Осигуряване на общо достъпна среда;
- Премахване на различията по пол, етнос, уязвимост и класов признак. Изкореняване на неравенствата;
- Гарантиране на постижения за всички участници в образователния процес, в зависимост от възможности и специфики. Всички участници в процеса да развият пълния си потенциал. Осигуряване на научно развитие. Осигуряване на технологии обезпечаващи образователния процес;
- Гарантиране на компетентност на работещите с деца/ ученици. Традицията в изграждането на педагогически кадри, е обмяната на опит, споделени работни пространства и надграждането на знания и умения, под формата на квалификации, заложени като важен аспект, в качеството на образователният процес;
- Гарантиране на качествен контрол от страна на проверяващите образователната институция;
- Справедливо и качествено управление на образователните институции;
- Наученото да има практическо приложение;
- Развитие на модели за работа с родители, ученици и заинтересовани страни;
- Изграждане на канали за обратна връзка и осигуряване на информация по отношение удовлетвореността на заинтересованите страни;
- Изграждане на процедури за оценка и самооценка на и в системата. Общата информация от оценка и самооценка, определя качеството на образователния процес. Оценката се разглежда като обективно измерване на поучените параметри, спрямо предварително зададени критерии за оценка.
- Гарантиране на поведение в участниците в образователния процес, като за целта се изграждат стандартизирани, външно дефинирани и контролирани учебни планове, процедури, оценъчни скали и др., базирани на заложени цели, одобрени от управленските структури в образователната институция ( Педагогически съвет). Учителят насочва обучението, като експерт, който контролира стимулите и реакциите.
- Изграждане на връзки между образованието и обществото, като се създава среда за комуникация и се наблюдава нивото на влияние и въздействие можещо да доведе до нарушаване на нормално функциониращата образователна среда.
Моята баба казваше, че в живота на човек има няколко важни правила, за да те уважават: да бъдеш честен, да помагаш на другите, да се изучиш, да не позволяваш несправедливости и да бъдеш щастлив. Почина на 100 години, всички я уважаваха, обичаха и до последно вярваше, че хората са добри. Оставям на Вас да прецените кое, от всичко написано горе, можете и трябва да приложите в работата си, за да изградите качествен образователен процес. Съответно сами преценете, има ли нужда да измерваме образователната среда с качествени показатели и после ще говорим, за това как трябва да изглеждат наредбите и ЗПУО.
Дори и „отпаднала“ Наредба 16 е действаща, докато не излезе новa разписана нормативна база. Изграждаме цялата документация, както се е изисквала до сега. Наредба 16 е действала 2 години и документите до 2018, трябва да са в съответствие с нея. Останалите нормативни документи, все още няма изгледи да се променят, затова горещо препоръчвам, да не спирате работата по самооценката.
инж. Калина Христова
Изп. директор "Институт по качество в образованието"
e-mail: hristova@eduset.net
Тел.: 0899885167
