Всеки един млад човек се сблъсква с проблема, какъв да стане като порасне. Всеки един психолог в един момент пита своя пациент/ бенефициент къде се вижда след пет години. През 2012 година бях първия училишен медиатор за България по проект „Училище за родители“, как и аз не знам има нещо там горе, което избра да съм аз, за да си го обясните само ще кажа, че бях на двадесет и три години, млад, амбициран, енергичен и не приемах не за отговор и ако някой ме бе попитал пет години по-рано горния въпрос, това щеше да е последното, което щях да се сетя да кажа. Защо са избрали мен, аз съм билингвист, който е пораснал в същото гето и съм учил в същото училище, в което трябваше да работя, в СОУ „Елин Пелин“ – гр.Варна. Нееднократно съм прославял училището, но и то ми е дало много от това, което съм днес и това ме накара да приема предизвикателството. Но как нима на тази възраст, не съм ли се страхувал – да, страхувах се, няма човек, който да не се плаши от новото, но трябва да победиш страховете си за да достигнеш висотите в своя живот.
Към настоящия момент изпълнявам ролята на „Социален работник за работа с деца“ към ПГСС „Свети Георги Победносец“ – гр. Суворово. Небезивестен факт е преобладаващото присъствие на деца от малцинствата в гимназията, които в случая там се явяват мнозинство. Основния проблем за тях се явява неразбирането на по-голямата част от учебния материал, което разбира се е резултат от комплексното нехайство в предходните години, както от страна на родителите и учениците към учебния материал, така и от страна на учителите, в по-малките населени места към преподавания материал и усвояването му от учениците в основния етап на образованието. До какво води това неразбиране? До убиване на желанието за учене и въобще продължаване на обучението в гимназиален етап, а отпадането от образователаната система именно в този период от техния живот, когато жезниния им опит е недостатъчен за правилна ориентация, лесно ги превръща в жертва на желанието за бързо трупане на богатства и дивиденти, дори и по незаконен начин, но мисия на нито едно училище не е да допуска създаването на потенциални престъпници, а обратно да създава достойни граждани на Република България, които един ден ще бъдат добри хора и ще изградят светло бъдеще за идните поколения, такава е и мисията на колектива в ПГСС „Свети Георги Победоносец“ – гр. Суворово.
В момента освен, че работя като Социален работник, съм записал и квалифиакция „Педагогика“, което ми дава право на стаж като учител, по предметите изучавани в етап „Бакалавър“ на висшето образование. След като успях да се докосна до тях и в друга социална роля, не само като социален работник, но и като учител, успях да вкарам своя методика на работа, а тя не е толкова сложна изразява се в това, да разбера каква част от текста в първия абзац на урока са успели да разберат и да ми я интерпретират, да не пропусна, че съм завършил „Финанси“, което автоматично дава отговор, че съм преподавал в часовете с икономическа насоченост. За целта избирам най-слабия и най-силния ученик, след интерпретациите на двамата установявам, какво е евенталното средно ниво на разбиране на материал от първи прочит. След това преминавам към преподаване, но не просто поднасяне на сухата материя, а предаването й по възможно най-достъпния начин, посредством онагледяване на всеки един термин, принцип и закон с факти близки до тяхното ежедневие, с неща познати на тях. След преподаване на урока, моля някой пожелание да преразкаже това, което сме дискутирали, дискусията е много важна част от всеки урок, защото в спора се ражда истината.
След като установя, че материала наистина е бил поднесен на разбираем за тях език, на необходимото опростено ниво, но крайния резултат е положителен, преминавам към следващия момент, а именно дали биха искали да научат някого от своето семейство на това, което са научили току-що. Ако да – защо и ако не – защо? След изслушване на аргументацията на всеки един, стигаме до една моя любима тема, за информационната асиметрия и за това, как този който има определена информация, може да забогатее за сметка на този, който не я притежава, а информацията се получава с много учене, развитие на интересите и преследване на отговори. Така ти си този, който диктува правилата и един ден със своите познания може да осигуриш по-добър социален статус, както на себе си и семейството си, така и на цялото общество.
Мисълта за това да бъдат някой ден по-добри родители, а защо не и обшествени дейци, които да променят към добро много други съдби, ги кара да осъзнаят, че риска, който крие работата като сводник, дилър и други не си заслужава (защото повярвайте ми тези деца са видели пагубния ефект на този алтернативен начин за правене на пари върху много съдби и животи), когато със силата само на познанието можеш да дадеш добър начин на живот и много по-спокоен на семейството си, защото може би знаете, в етносите патриархалния космос е на почит, за разлика от българските семейства, където нещата отдавна са поели в друга посока. Но още по-хубавото е, когато в следващия час покажат своите познания, а освен това имат и въпроси, които са възникнали в дома им от страна на родители и/или други членове на семейството, ето че етносите са жадни и за знания, не само за помощи.
Няма как да съм така ефективен в преподаването и образоването на тези деца, ако не познавам от близо техния бит и същност, ако не бях живял в подобна среда, ако не бях работил повече от осем години с тях, ако не разбирах това, което си говорят на техния език. За да има устойчивост трябва да има непрекъсната комуникация между училищната институция и семействата на тези деца, за тяхното поведение, за техния интерес, за техните постижения, за техните умения, на които трябва да се наблегне и не на последно място да се премахнат учители, които имат нетърпимост към етносите, защото това задълбочава интеграционните проблеми, а не ги решава. Затова никаква форма на дискриминация не може да се толерира в една институция като училищната, зашото ние създаваме бъдеще, а не го рушим!
