fbpx Визия за качество в образованието. Кога? | Образователни инструменти.

Визия за качество в образованието. Кога?

 Тези дни, за пореден път родители са изправени пред казус, който все още подлежи на коментари в родителските групи в социалните мрежи.
Учителка си позволява да обижда, да оказва психологически натиск. Детето отказва да ходи на училище. Родителите търсят съдействие в социалните мрежи.
Към директора следва да бъдат зададени следните въпроси:

  • Виновна ли е учителката?
  • Има ли лъжа в казаното от детето?

Към РУО следва да бъдат зададени въпросите:

  • Директорът регистрирал ли е жалба, сигнал и спазил ли е процедурата при наличие на тормоз?
  • До сега регистрирано ли е подобно отношение от страна на учителя към други деца?
  • Контролната дейност на директора обхваща ли работата на съответния учител и има ли регистрирани други несъответствия в изпълнение на длъжността „педагогически специалист“?
  • Спазват ли се етичните норми?

Но… към МОН са основните въпроси.

  • Защо няма правила и политики, които да защитят децата?
  • При толкова механизми и правила обхващащи „насилие и тормоз“ защо не се спазват?
  • Защо няма инструмент в ръцете на директорите да освобождават лица, с доказана некомпетентност и се поставят децата в опасност?
  • Ако учителят е прав, защо няма правила, отговорности и задължения за всички, в т.ч. за родителите.

Както казвам в такива случаи, това е само върха на айсберга.
За съжаление тепърва ще възникват още подобни казуси. Липсата на конкретни стъпки за решаване на тези и други подобни проблеми, ще доведе до още по – големи кризи в образованието.
Дълго време държавата беше подложена в безпрецедентна ситуация заради липса на министър от редовно правителство. Служебните кабинети не поеха отговорността за реформи.
Дойде време да питаме:

  • Никой ли не вижда, че вместо да се говорят празни приказки, вместо да се говори основно за заплати на учителите, при това публично не само се уронва престижа на учителите, но и се оказва натиск върху тях.
  • Никой ли не вижда, че докато не се регламентира кои са стъпките за рестрикции при нарушения на учители, ученици, директори, на експерти от РУО, ще продължава да се позиционира усещането за недосегаемост.
  • Прави ли Ви впечатление, че работещите в системата са тихи. Те не създават шум с негативи около себе си. За сметка на това некомпетентните са агресивно шумни, постоянно осъществяват натиск върху децата, че и върху колеги от гилдията.
  • Някой да ми каже как така цял клас е с ниски оценки, а учителят е добър.
  • Когато цял клас е със слаби оценки кой е виновен? Децата или учителя?
  • А когато цял град е с невярна Стратегия за развитие, еднакъв Етичен кодекс, грешна концептуална рамка (или такава липсва) кой е виновен? Директорите или експертите РУО, че не са осъществили методическа подкрепа?
  • А когато РУО подвеждат директорите  поради "безперспективност" (да не казваме некомпетентност) ...кой е виновен? РУО или МОН, че държи тия "експерти" на работа?
  • А когато се изисква от всички работещи в образователните институции да спазват етични норми, а "експертите" в РУО крещят и обиждат директори на образователни институции, когато учители крещят на децата … кой е виновен? Тоя дето крещи, или тия дето търпят от страх да не бъдат подложени на тормоз?

Много е лесно да се говори, да се сипят обвинения. Всеки има свое виждане за реформи и подобряване на качеството на образователната услуга.
Това е част от моята визия за подобряване на образованието:

1. Ясно определени правила, задължения и отговорности на всички заинтересовани страни. /Текстове в ЗПУО/

В момента има задължения и приети отговорности само за директорите. Те подлежат на периодичен мониторинг от звена като РУО, НИО. Тук, на места има субективна оценка за работата на директора, поради „близки отношения с одитори“. По тази причина проверките (одитите) да са от независими лица. Има фрапиращи случаи на намеса от страна на проверяващи в дейността на образователната институция.
Учителите имат регламентирани права и задължения, но те не подлежат на ефективен външен мониторинг. Съответно, липсата на мониторинг върху тяхната работа и нивата по изпълнението на длъжността „педагогически специалист“ са сведени до неприемливи стойности. Директорите, за да не си причиняват неудобства, не описват реалната ситуация в контролната си дейност. Масово липсва ефективна контролна дейност. Пишат се протоколи „на килограм“, без те да отразяват нивото на съответствие. РУО при проверка иска брой протоколи. Не се търси логическа рамка по прилагане на одитни формулировки, не се изисква организационна структура. В общи линии не се търси качество, а количество. Дори директорите да го направят, нямат ефективен инструмент да накажат неработещи учители. Има учители, които работят ефективно, но са обезверени и им липсва мотивация. Тези, които не работят не подлежат на коригиращи дейности (и да има наказания по КТ, съдът ги връща или отменя наказанието). След неприложни рестрикции, неработещите звена започват да оказват натиск върху директора и децата. Парите не следват техните постижения и в крайна сметка няма наказание, те получават същото заплащане. На това, като казус има възможност в ЗПУО да се включи член, който определя в правата на директорите да имат възможност да извикат независим одит на/за учител /или група учители/, за да се регистрира несъответствието и то да бъде признато от съда. Като инструмент може да се заложи атестацията да е основна отговорност и задължение на директора. Той, на база контролната си дейност, да определи нивото на качество. За да може процеса да е обективен, да се даде възможност директори и/или учител да изиска с писмено заявление проверка по съответствие с длъжността на педагога, от комисия независими одитори. 
Родителите имат права, но в закона няма установени ясни задължения и отговорности. Учители и директори стават заложници на определени родители. Родителите изземат функциите на МОН в частта да поставят правила. Това води до спад в резултатността и липса на напредък. Родителите осигуряват за децата си частни учители. Така се опитват да компенсират ниското ниво на качество в реална образователна среда. Не е лошо да се обърне внимание и на факта, че учителите нямат Булстат и не отчитат приходи от частни уроци. Това са укрити данъци, за които МОН и данъчните си затварят очите. Лесно проверимо е дали детето посещава частни уроци, при кого и с каква честота.
Обучаемите знаят, че няма инструмент, с който да бъдат ефективно приобщени в образователна среда. Имат права, но при тях задълженията са сведени до минимум. Те знаят, че за образователните институции е важна бройката обучаеми. Няма наказания. Никой не може да ги „съди“. Дисциплината е сведена до неприемливи нива.

2. Държавни образователни стандарти

Държавните образователни стандарти не включват елементите за одит с тълкования на определения и изисквания. Няма подробна разбивка по изисквания за знания и умения. Елементите са маркирани, но не са в конкретика (особено при уменията). Това дава възможност за безумия в учебниците, които по скоро са продукт, който подпомага определени издателства, но не и децата. Скоро родител ми показа учебник по литература за 12 клас. Не се чудете защо на матурите децата пишат безумни тълкования. Анализът на стихотворението от учебника, което четох, ще накара 90 годишната ми учителка по литература (да е жива и здрава) да изпадне в шок.
Учителите от години не разработват собствено сглобени уроци, на база специфика на среда.
Отделно в ДОС не е предвидена новата реалност, не е обхваната палитрата от различни психологически аспекти влияещи на децата. Липсата на актуализирани стандарти по дисциплини, води след себе си натоварване за обучаеми и учители. Без актуализация на ДОС се намаляват възможностите за напредък. Изискването за усвояване на умения не е определено с достатъчни инструменти и не са предвидени възможности за гъвкава реакция, по специфика на среда. Децата трудно поддържат концентрация през времето, прекарано в учебна среда. Може да се разгледа предложение за намаляване на часовете и увеличаване на извънкласните дейности и клубовете по интереси. Липсата на определени предмети при големите ученици, като музика, изобразително изкуство, риторика, стихотворство, приложни изкуства, води до увеличаване на агресията и насилието в училищна среда.
Предлагам да се намали времето за „стандартното учене“ (примерно с 10 мин) и да се пренасочи това време в следобедни часове за развитие на умения. Дори възрастен, ако трябва да бъде в концентрация 8 часа, не може да задържи внимание повече от 3 – 4 часа. 

3. Критерии за качество

Факт е, че все още няма Наредба по качество, с критериална рамка. Няма политическа воля за публикуване на изискванията към институциите. Директори и учители нямат яснота по критериите за качество и лицата осъществяващи мониторинг  прилагат натиск върху директори и учители, като всеки един одитор проверява каквото пожелае и дава насоки, които в не редки случаи са изначално грешни. Примерите са безброй. Реално имаме проверяващи. За тях има някакви карти. Критерии, индикатори не са публични. Гилдията счита, че  никога няма да излезе Наредба за качество и понеже не излиза, няма да се работи в тази насока. Липсват анализи за напредъка на обучаемите, защото няма данни и регистрирани състояния в докладите на учителите относно напредъка на децата, тяхното развитие и ниво на усвоени знания и умения. Липсват елементарни отчети по изпълнение на длъжността именно защото няма изисквания за качество.
Липсва наредба за Контролна дейност на директор в съответствие с изискванията за качество. Всеки да се досеща сам. В момента се пише контролна дейност на база една инструкция номер 4 от 1994 г., в която е написан Закона за народната просвета, който отпадна 2016 година. Никой от МОН не вижда. Може и да не иска да види. Колкото по -малко информацията е публична, токова са по- уязвими директори и учители. Защо да не се държи някой в страх?!? Така си стои мирен, послушен… без нерви, без напрежение.

И преди съм Ви обръщала внимание на това, че всеки ден виждаме некомпетентни директори, експерти в РУО със съмнителна или никаква експертиза, учители, които не покриват изискванията, заместник директори, които саботират цяла институция само и само единия да заеме мястото на директора, недействителни данни, липса на данни за анализ, непознаване на терминология и нормативната база, виждаме назначения по роднинска линия, липса на реална резултатност, фиктивни дейности, не се проследява риск в динамика, не се следи ефективно индивидуалния напредък на децата, не се осъществява реална обща и допълнителна подкрепа. На места в България не се преподава на български език.

Стига се до там, че слабите звена в системата надвишават, като бройка, работещите и към днешна дата, натискът върху работещите е осезаем. Пречупиха се нагласи. Родителите се противопоставят. Няма общество, което да позволи да се „смазват“ децата. Изкривена резултатност. Страх и лъжи са обсебили цялата система. Разглеждат се анонимни жалби. Наказват се директори по доноси, без доказателства. Всеки може да бъде очернен. В не редки случаи директори не смеят да накажат неработещо звено, защото неработещия има „връзки“ или пуска жалба. Директорите нямат ефективен инструмент за рестрикции и контрол на неработещи звена.

Уважаеми г-н Министър,
Поглеждам към Вас с надежда. Далеч съм от мисълта, че тези факти не са Ви известни. С всеки ден положението в образованието става все по – лошо.
Има закон, има наредби, но не се спазват. Всички със задоволство чакат „цялото това чудо с качеството да отпадне“.
Мониторингът на системата се прилага неефективно.
Основен проблем към момента е, че години наред не се осъществява реален одит по капацитет на длъжност, в т.ч. капацитет на лицата провеждащи мониторинг и методическа подкрепа. Парите следват ученика, а не следват качеството.
Обезпокоителен е и факта, че някои от експертите на РУО не познават терминологията. Крещи се на директори и учители. Има случаи, в които експерти осъществяват натиск върху директори поради лични причини. Лично за мен, единственият начин да не загубим окончателно децата, по пътя на невежеството, е да се поставят ясни рамки за ниво на качество на образователната услуга и да се провежда ефективен мониторинг. За да се спре с порочната практика проверяващи да дават „добра оценка“ на приближен кръг от директори, директори да лансират определени неработещи педагози, масово да се лансират педагози и директори по политическа линия, е необходимо да се потърси вариант да се идентифицират неработещите и некомпетентните. Нека проверим защо резултатите на децата са крайно неприемливи.

Нека атестацията бъде ефективна и да обхваща не само директорите, но и учителите, в съдържателни изисквания.
Сега атестацията на учителите е неефективна и се прилага проформа. Това води до незаинтересованост от страна на педагогическите специалисти.
Приемливо е заплатите да са обвързани с качество на труда и резултатите на обучаемите.
Недопустимо е учител да си позволява да нарича дете „тъпанар“ и това да остане ненаказано, недопустимо е учител да редува болничен и отпуск само защото дава частни уроци, недопустимо е директори или учител да не може да работи на компютър, недопустимо е директор да не може да изгради организационната си структура, не е допустимо да се лансират грешни политики от изявени представители на лобистки кръгове в страната. В нормалните държави учители не могат да дават частни уроци, а допълнителната работа с децата е ориентирана към центрове, с Булстат. За мен това е чисто укриване на данъците, за което всички си затварят очите. Резултатите от частните уроци се „присвояват“ от редовно преподаващите учители на детето, в образователната институция.
Изключително важно е да се идентифицират неработещите звена в системата, а формулировка по темата може да има единствено в ЗПУО и крайно време е да се представи на обществото  наредба за качеството и системата за ефективно управление и мониторинг.

В следващите редове ще Ви покажа кратка рамка за допустими коригиращи действия и процедура по отстраняване на несъответствия по отношение на неизпълнение на длъжностна характеристика, свързано с образователния процеси/или по  изпълнение на дейности.
Това е рамката за регистриране на несъответствия, които би било добре да водят до намаляване на средствата за допълнително изплащане на ДТВ и допълнителни суми по рамка на КТД.

1. Регистриране на несъответствие е констатирано с КП на директора /Бланка №…../…..
2. Прилагане на дейности за отстраняване на несъответствието, както следва :
2.1 Учителят изгражда и формулира педагогическо взаимодействие ,както и целият инструментариум от предварителната подготовка, които представя на директора/ наставник-/ и /или лице отговарящо за наблюдението по достигане заложени цели по качество и нива на съответствие в заложените изисквания по ЗПУО и приложени в ДОС определени на база специфика на средата и възрастова група.
2.2 Разработките се прилагат за наблюдение и проверка в рамките на седем работни дни.
2.3 По време на ,,режим на наблюдение“ след одобрени разработки минимум четири пъти в рамките на седемдневния период директорът провежда пряко наблюдение и регистрира състояние в КП от контролната дейност на директора по Бланка №…./….с указания и методически насоки за работа
2.4 При регистриране на повторно несъответствие и / или нежелание на педагога да коригира своята работа след седем дневния срок, в съответствие с методичните указания за привеждане на дейностите, в съответствие с изискванията за качество въпреки проведените действия и методична подкрепа, се прилага наказание по установения ред от КТ.
2.5 Допуска се увеличаване на срока по отстраняване на несъответствието по специфика на средата и специфика на функциониране, чрез прилагане на Заповед съдържаща спецификата на взаимодействие в определени срокове и отговорници.
2.6 Изпълнение на процедурата за наблюдение и контрол се осъществява от директора на образователната институция. Делегиране на права се прилагат само и единствено със Заповед на директора на образователната институция
2.7 При препоръки от външен одит, се спазва процедурата и препоръките заложени в Констативния протокол на външния одитор.
3. Коригиращи дейности на база проведена самооценка
3.1 Всеки педагогически специалист провежда един път годишно самооценка на дейността си, като критериалната рамка е определена на база длъжностна характеристика от директора на образователната институция, на база критериите определени в Наредбата по качество. Ако се актуализира картата за ДТВ е допустимо картата да е база за самооценка, но към нея да има обезпечение по доказателствени формулировки.
3.2 Самооценка се провежда по окончателна карта, определена и утвърдена със заповед на директора на образователната институция.
3.3. След проведена самооценка, всеки педагогически специалист определя мерки по качество за собствената си работа, в изпълнение на длъжностната си характеристика.
3.4 Дейностите предвидени на база идентифицирани мерки по качеството се прилагат за изпълнение в планирането на педагога за следващ период и подлежат на проверка по изпълнение през Контролна дейност на директора.
3.5 Изпълнението и измененията по изпълнение на дейностите се осъществява след съгласуваност с директора и/или оторизирано за целта лице.
3.6 С цел подобряване на работата и качество на образователния процес, директорът може да определи провеждане на самооценка на по – малък период от 1 година.
3.7 Самооценката може да е включена, като неразделна част от Годишния доклад на педагогическия специалист по отношение изпълнение на длъжността и да бъде прието за доказателствена формулировка в изпълнение на длъжността, след оценка на директора (и/или Комисията по качество), които проследяват съответствие с параметрите за качество и изискванията по достигане на устойчива резултатност. Докладът и самооценката могат да бъдат приложени, като неразделна част от портфолиото на педагога и/или личното трудово досие.

Разбирам, че наредбата по качество е „гореща тема“.
Работещите се страхуват, заради притеснения породени от липса на справедлива, обективна оценка. Неработещите са нервни, защото след такъв реален одит ще излезе „безперспективността“ им. Проверяващите ще бъдат ограничени в исканията и малко по – трудно ще окажат натиск върху директорите. Всички знаят, че и сега има проверки, но те протичат при високи нива на стрес и високи нива на риск за качество на образователната услуга.
Понеже надеждата умира последна, все си мисля, че някой ден ще се събудя от този кошмар и денят ми няма да минава в разговори с колеги, които обхващат подобни казуси.

Разработената от нашия екип система по управление на качеството дава частица спокойствие в целия този океан от събития. Докато мога ще помагам на директори, на учители и на родители, за да може да има справедливост и качествено образование.
 
инж. Калина Христова
Председател на УС - Фондация "Качество в образованието"
ИД "Институт по качество в образованието"
e-mail: hristova@eduset.net
Тел.: 0899885167