Модели за поведенческа модификация

Съвременният динамичен и бързо променящ се технологичен свят изисква добре подготвени и адаптивни граждани на 21 век. Затова въпросът за ефективността на управлението на учебния процес, както тези за методите на преподаване, отношенията и взаимодействията, които възникват по повод и в хода на обучението, са обект на нескриван интерес. В литературата специално се акцентира на качеството на образованието, неговата роля, ефективност (с оглед повишаване на успеваемостта) и прилагането на механизми, които биха гарантирали по-добри резултати. А това качество е и резултат от доброто управление на процеса на обучение (на учебния процес).
Как обаче можем да постигнем добри резултати с учениците с риск от отпадане и неподходяща дисциплина? Отговорът на този въпрос се крие в непрекъснатите усилия на учителя за опознаване на ученика и изготвянето на подходящите методи, с които да бъде въвлечен адекватно в процеса на обучение. В тази връзка смятам да споделя няколко модела, които влияят положително на учениците с лоша дисциплина и биха били полезни за учителите.
Един от тези модели е моделът за поведенческа модификация на Б. Скинър , който смята, че неприемливото поведение на ученика би могло да се моделира чрез умелото използване на няколко вида „подкрепители”: социални, графични, дейностни и материални. Авторът смята, че наказването на учениците е излишно - то трябва да бъде използвано само при онези от тях, които не се повлияват от различни поведенчески подходи. Но дори и в тези случаи се препоръчва сключването на така наречените поведенчески договори.
Други модели, които биха били изключително полезни в работата на учителите за справяне с неподходящото поведение на ученици са тези на Фредерик Джоунс, Реймън Луис, Барбара Колоросо и Линда Албърт, представени чрез следващите форми, които резюмират философиите на авторите за справяне с проблеми с дисциплината в клас.

Форма 1
МОДЕЛ НА ФРЕДЕРИК ДЖОНС ЗА ПОЗИТИВНА ДИСЦИПЛИНА

ФИЛОСОФИЯ НА МОДЕЛА
ЦЕЛ - Подобаващото държание на учениците

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Нежеланото поведение на учениците

ОЧАКВАНИЯ
Предотвратяване на нежеланото поведение и поемане на отговорност за собствено учене.

ТЕОРИЯ НА МОДЕЛА
ПРИЧИНИ/
ИНТЕРПРЕТАЦИИ
• Неспособност на ученика за поемането на отговорности.
• Недисциплинираното поведение на учениците.
• Повишаване на ефективността на учителите

НАУЧНИ ОСНОВАНИЯ И ПРИНЦИПИ
Систематизиране на вижданията на учители и ученици на основната на екстензивното наблюдение върху поведението по време на час
• Чрез прилагането на техники и подходи учителите могат да се справят с дисциплината в клас

ТИПОЛОГИЯ НА МЕНИДЖМЪНТА
• Мениджмънт на обучението
• Превантивен мениджмънт
• Корекционен мениджмънт

РЕЧНИК НА МОДЕЛА
Техники и подходи:
• Системи за поощрение
• Позитивна подкрепа
• Резервни системи
• Организиране на средата
• Оперативни правила за работа
• Дисциплина и стандарти
• Позволяващ подход
• Авторитарен подход
• Авторитетен подход

ПРАКТИКА НА МОДЕЛА

СТРАТЕГИИ И
ТЕХНИКИ
• Фокус върху мотивирането на успяващите ученици
• Въвеждане на прости и ясни правила осигуряващи устойчив работен ритъм и предизвикване за поемане на отговорност от страна на учениците

ОЦЕНКА НА МОДЕЛА
ПРИЛОЖИМОСТ
Учителите намират модела за успешно приложим, защото обобщава характеристики на реално работещи в практиката техники и подходи.

Моделът на Фредерик Джонс се смята за един от успешно приложимите модели за предотвратяване на нежеланото поведение и поемането на отговорност от страна на ученика за собствено му учене. Чрез въвеждането на прости и ясни правила, които да осигурят устойчив работен ритъм и да предизвикват поемане на отговорност от страна на учениците, се създава и така наречената позитивна дисциплина. Моделът е изключително полезен и за повишаване ефективността на учителите и тяхната работа с учениците.
Друг модел за справяне с нежеланото поведение от страна на учениците е този на Реймън Луис , който смята, че прилагането на конкретни подходи и стратегии би довело до добра дисциплина в клас. Моделът се смята за един от успешно прилаганите в практиката.
Форма 2
МОДЕЛ НА РЕЙМЪН ЛУИС ЗА РАЗВИВАЩ ПОВЕДЕНИЕТО МЕНИДЖМЪНТ

ФИЛОСОФИЯ НА МОДЕЛА
ЦЕЛИ
• Овладяване поведението на учениците
• Подбиране на правилни подходи и стратегии от страна на учителите за справяне с поведението на учениците

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Идентифициране индивидуалността на всеки ученик и неговото поведение, за да се подбере правилния подход и стратегии за неговото развитие

ОЧАКВАНИЯ
Предотвратяване на нежеланото поведение на учениците

ТЕОРИЯ НА МОДЕЛА
ПРИЧИНИ/
ИНТЕРПРЕТАЦИИ
• Недисциплинираното поведение на учениците.
• Индивидуалното поведение на ученика
• Необходимост от повишаване на ефективността на учителите и въвеждане за адекватни стъпки за справяне с нежеланото поведение на учениците

НАУЧНИ ОСНОВАНИЯ И ПРИНЦИПИ
• Чрез прилагането на системи за поведение учителите могат да се справят с дисциплината
• Различни типове поведение изискват идентифициране и адекватни стъпки за решаване на проблема

ТИПОЛОГИЯ НА МЕНИДЖМЪНТА
• Мениджмънт на обучението
• Превантивен мениджмънт
• Корекционен мениджмънт
• Мениджмънт на груповото поведение и комуникация

РЕЧНИК НА МОДЕЛА

• Развиващо поведение
• Контрол
• Влияние
• Менижиране

ПРАКТИКА НА МОДЕЛА
СТРАТЕГИИ И ТЕХНИКИ
Техники и подходи за справяне с нежеланото поведение на учениците от различни групи:
• Реакция на поведението от тип А ученици реагиращи адекватно на учебното съдържание
 напомняне и намекване
• Реакция на поведението от тип В ученици демонстриращи слаб интерес и мотивация
 признание, награди, наказания
• Реакция на поведението от тип С ученици изолирани често в класната стая и изпращани често в офиса на директора
 договаряне или планиране на желаната промяна
• Реакция на поведението от тип D учениците проявяват груб натиск и агресия
 радикални мерки, свързани с резки и устойчиви промени

ОЦЕНКА НА МОДЕЛА
ПРИЛОЖИМОСТ
Моделът е интересен, подчинен на констатациите от обективни изследователски данни за това, което наистина се случва в практиката.

Авторът на модела изхожда от разбирането, че овладяването на поведението на учениците е необходима предпоставка за успеваемостта им и провокира учителите да „изследват“ поведението на своите ученици, за да изберат адекватен подход, стратегия за идентифициране и коригиране на нежеланото поведение.
Друг полезен за учителите модел за справяне с „неприемливото поведение на учениците” е този на Барбара Колоросо. Той насочва вниманието към използване на вътрешните резерви на всеки ученик – уменията за самоконтрол и самодисциплина, които го правят ценен сътрудник на учителя в собственото му (на ученика) възпитание.
Форма 3
МОДЕЛ НА БАРБАРА КОЛОРОСО ЗА ВЪТРЕШНА ДИСЦИПЛИНА

ФИЛОСОФИЯ НА МОДЕЛА
ЦЕЛИ

Ефективна комуникация и дисциплина

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Неприемливото поведение на учениците

ОЧАКВАНИЯ
Овладяване уменията за самостоятелно конструктивно, кооперативно и отговорно поведение

ТЕОРИЯ НА МОДЕЛА
ПРИЧИНИ/
ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Неспособност на ученика да развие своята вътрешна дисциплина

НАУЧНИ ОСНОВАНИЯ И ПРИНЦИПИ Потребност на ученика да развие своята вътрешна дисциплина самостоятелно, за да може да изпълни успешно ролята си на ефективни помощник и да разбере, че усилията, които полага си заслужават

ТИПОЛОГИЯ НА МЕНИДЖМЪНТА
• Превантивен мениджмънт
• Корекционен мениджмънт
• Мениджмънт на груповото поведение и комуникация

РЕЧНИК НА МОДЕЛА

• Вътрешна дисциплина
• Учители: „Тухлени стени“, „Желета“, „Гръбнаци“
• Естествени последствия
• Разумно последствие
• Деструктивност на думите

ПРАКТИКА НА МОДЕЛА

СТРАТЕГИИ И
ТЕХНИКИ  Основни внушения:
 Децата си заслужават
 Достойнството е над всичко
 Учениците носят отговорността
 Естествени и разумни последствия
 Деструктивността на думите от страна на учителите.

ОЦЕНКА НА МОДЕЛА
ПРИЛОЖИМОСТ
Моделът е хуманен, фокусиран върху достойнството и ценността на учениците.
За неговата приложимост се изискват личностни характеристики от страна на учителя

Авторът на модела е специалист с богат опит в сферата на семейната педагогика и решаването на конфликти. Според нея всеки учител трябва да подпомага своите ученици, за да успеят те да развият своята вътрешна дисциплина, която се свързва с овладяването на умения за самостоятелно, отговорно и кооперативно поведение (насочено към живот и работа в сътрудничество с другите).
Моделът се фокусира върху следните внушения:
 Децата си заслужават.
 Достойнството е над всичко.
 Учениците носят в себе си отговорността.
Моделът на Б. Колоросо показва, че всеки учител трябва да си дава ясната сметка за думите, които използва пред своите ученици за това, че те могат да станат причина за деструктивно поведение. Този модел предлага един умерен подход за ефективна комуникация и дисциплина, която разбира се зависи от уменията на преподавателя да ги използва.
Близък до модела на Б. Колоросо е модела на Линда Албърт .
Форма 4
МОДЕЛ НА ЛИНДА АЛБЪРТ ЗА ДИСЦИПЛИНА, ОСНОВАНА НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

ФИЛОСОФИЯ НА МОДЕЛА
ЦЕЛИ
Ефективно кооперативно мислене и поведение

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Неприемливото поведение на учениците
Намиране правилен подход от страна на учителя

ОЧАКВАНИЯ
Удовлетворяване потребността за принадлежност на всеки ученик

ТЕОРИЯ НА МОДЕЛА
ПРИЧИНИ/
ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Подпомагане на учителя за опознаване и удовлетворяване потребностите на ученика

НАУЧНИ ОСНОВАНИЯ И ПРИНЦИПИ Повечето форми на недисциплинираност се проявяват при неудовлетворяване потребностите на учениците от личностно развитие и чувство за принадлежност

ТИПОЛОГИЯ НА МЕНИДЖМЪНТА • Мениджмънт на груповото развитие и саморазвитие
• Корекционен мениджмънт

РЕЧНИК НА МОДЕЛА

• Кооперативно мислене
• Дисциплина
• Търсещо внимание поведение
• Търсещо власт поведение
• Търсещо реванш поведение
• Търсещо избягване на неуспеха поведение
• Либерален стил
• Опекунсващ стил
• Сътруднически стил
• Код за поведение
• „Трите С на кооперативната дисциплина“

ПРАКТИКА НА МОДЕЛА

СТРАТЕГИИ И
ТЕХНИКИ  Основни внушения:
 Ученикът се нуждае от позитивна комуникация
 Сътрудническата дисциплина е възможна, ако всички ученици са убедени, че принадлежат на и към класа
 Подкрепа - ученика да се чувства способен
 Подпомагане чувството за свързаност с останалите ученици
 Възможност за собствен принос от страна на ученика
 Умения за самоконтрол на учителя

ОЦЕНКА НА МОДЕЛА
ПРИЛОЖИМОСТ
Моделът е приложим в подготовката на бъдещите педагози и тяхното балансирано развитие от социални, професионални, дидактически и методически нагласи

Авторката на модела е убедена, че в повечето случаи нежеланото поведение у учениците е породено от неуспешния опит те да удовлетворят своя потребност и чувство на принадлежност. Поради това моделът е насочен към подпомагане на учителя да опознава и удовлетворява потребностите на своите ученици.
Според Линда Албърт най-мощен инструмент в справянето с деструктивното поведение на ученика е окуражаването (мотивацията) за сътрудничество между учителя и учениците и неговото реализиране на практика.

Вече успешно използвах в практиката си някои от моделите и убедено смятам, че биха били полезни и на други учители.

Инструмент за: